Невидимият пазител

— Предизвиква се от химично изменение в мускулите. Започва да става видимо от клепачите, обхваща гърдите, торса и крайниците, достига пълен ефект след около дванайсет часа и изчезва в обратен ред, когато мускулите започнат да се разлагат под действието на млечната киселина след около трийсет и шест часа.

— Не е зле. Какво друго? — насърчи го докторът.

— Вкочаняването е един от главните признаци, по които може да се определи кога е настъпила смъртта.

— А смятате ли, че степента на вкочаняването е достатъчна, за да се направи обосновано предположение?

— Ами…. — поколеба се Йонан.

— Категорично не — отсъди Сан Мартин. — Степента на вкочаняване може да варира в зависимост от мускулния тонус на покойника, температурата в помещението или навън, както в този случай. Крайните температури могат да произведат същия ефект като трупното вкочаняване (например при трупове, изложени на висока температура). А може да става дума за трупен спазъм, знаете ли какво е това?

— Мисля, че така се нарича процесът, при който след настъпването на смъртта мускулите на крайниците се схващат до такава степен, че става трудно да се измъкне какъвто и да било предмет, който човекът е държал приживе.

— Така е, и затова върху съдебния патолог пада огромна отговорност. Давността не бива да се определя, без да се вземат предвид тези аспекти и разбира се, хипостазите… с други думи, трупните петна. Сигурно сте гледали някой от онези американски сериали, в които съдебният лекар се навежда над трупа и след две минути вече е определил часа на смъртта — каза той, повдигайки театрално вежда. — Позволете да ви кажа, че това е лъжа. Анализът на количеството калий във вътреочната течност също допринася много, но ще мога да установя часа с максимална точност едва след аутопсията. Сега, и въз основа на това, с което разполагам, мога да ви кажа само едно — тринайсетгодишна от женски пол. По температурата на черния дроб бих казал, че е мъртва от два часа. Все още няма вкочаняване — отсъди той, опипвайки отново челюстта на момичето. — Съвпада до голяма степен с обаждането й до брата и сигнала на родителите. Да, не повече от два часа.

Амая го изчака да стане и зае неговото място, приклякайки до момичето. Не й убягна облекченият вид, който придоби Йонан, след като се отърва от проверката на съдебния лекар. Безжизнените очи и полуотворената уста на девойката, сякаш в знак на почуда или на последен опит да си поеме въздух, придаваха на лицето й израз на детинска изненада, като на малко момиче на рождения му ден. Дрехите й бяха срязани с точни разрези от шията до слабините и отгърнати от двете й страни като опаковката на някакъв зловещ подарък. Лекият бриз откъм реката разроши правия й бретон и Амая усети аромат на шампоан, примесен с остър мирис на цигари. Запита се дали е пушила.

— Мирише на цигари. Разбрахте ли дали е носила чанта?

— Да, носила е. Още не се е появила, но хората ми претърсват района в радиус от един километър — обади се инспектор Монтес, протягайки ръка към реката.

— Попитайте приятелките й къде и с кого са били.

— Когато съмне, шефке — отвърна Йонан, докосвайки часовника си. — Приятелките й сигурно са тринайсетгодишни хлапета, сега би трябвало да спят.

Тя разгледа ръцете, разположени от двете страни на тялото. Бяха бели, безупречно чисти и обърнати с дланите навън.

— Забелязахте ли положението на ръцете? Някой ги е нагласил така.

— Съгласен съм — каза Монтес, застанал прав до Йонан.

— Да ги снимат и ги огледайте добре. Може би е опитала да се защити. Макар ноктите и ръцете да изглеждат доста чисти, може да извадим късмет — каза тя, обръщайки се към експерта от Съдебна медицина.

Лекарят отново се наведе над момичето.

— Трябва да се изчака аутопсията, но като причина за смъртта аз бих заложил на асфиксия. А предвид силата, с която кордата се е впила в плътта, бих казал, че смъртта е настъпила много бързо. Порязванията, които виждате по тялото, са повърхностни и целта им е била единствено да се разрежат дрехите. Нанесени са с изключително остър инструмент — бръснач, макетно ножче или скалпел. Това ще установя по-късно, но когато са правени, момичето вече е било мъртво — почти няма кръв.

— Ами слабините? — обади се Монтес.

— Смятам, че е използвал същия остър предмет, за да обръсне и срамните й косми.

— Може би за да си вземе част от тях като трофей, шефке? — предположи Йонан.

— Не, не вярвам. Виж как ги е разхвърлял край тялото — отбеляза Амая, кимайки към няколко купчинки фини влакънца. — По-скоро е искал да ги махне, за да ги замени с това — каза тя и посочи мазната златиста сладка, поставена върху голите слабини на момичето.

— Ама че изрод. Защо им е да правят такива неща? Не му е стигнало да убие детето, а е трябвало да сложи и това там. Какво ли става в главата на някой, който върши подобни неща? — възкликна Йонан отвратено.

— Това ти е работата, момче, да разбереш как разсъждава този мръсник — каза Монтес, заставайки до доктор Сан Мартин.

— Изнасилил ли я е?