Нощна сянка

След отговора на Матю всички в стаята се умълчаха. Двамата с Уолтър се взираха един в друг. С Кит Матю беше снизходителен и малко раздразнителен. Джордж и Том подлагаха на изпитание търпението му, а Хенри предизвикваше у него братска обич. Ала Рали му бе равен — по интелигентност, власт и вероятно дори по безмилостност, което означаваше, че само мнението на Уолтър имаше значение за него. Показваха много ясно уважението си един към друг, като два вълка, които решаваха кой има достатъчно сила, за да води глутницата.

— Така значи — каза бавно Уолтър, подчинявайки се на авторитета на Матю.

— Така. — Матю приближи краката си към огъня.

— Имаш прекалено много тайни и прекалено много врагове, за да можеш да си позволиш съпруга. Но въпреки всичко си го направил. — Уолтър изглеждаше удивен. — Обвинявали са те, че разчиташ прекалено много на собственото си лукавство, но досега никога не се бях съгласявал с това. Много добре, Матю. Щом си толкова хитър, кажи ни какво да отговаряме, когато ни задават въпроси.

Кит блъсна чашата си в масата и по ръката му се разля червено вино.

— Не можеш да очакваш от нас да…

— Тихо. — Уолтър стрелна с гневен поглед Марлоу. — Като се имат предвид лъжите, които изричаме заради теб, чудя се, че си позволяваш да противоречиш. Продължавай, Матю.

— Благодаря, Уолтър. Вие сте единствените петима мъже в кралството, които може и да не ме помислят за луд, след като ме изслушат. — Матю прокара пръсти през косата си. — Спомняте ли си, когато за последен път обсъждахме идеите на Джордано Бруно, че съществува безкраен брой светове, които не са ограничени от времето и пространството?

Мъжете се спогледаха.

— Не съм сигурен — започна деликатно Хенри, — че те разбираме.

— Даяна е от Новия свят. — Матю млъкна, което даде на Марлоу възможност да изгледа всички победоносно. — От Новия свят, който предстои.

В тишината, която настъпи, всички очи се насочиха към мен.

— Тя каза, че е от Кембридж — обади се безстрастно Уолтър.

— Не този Кембридж. Моят Кембридж е в Масачузетс. — Гласът ми трепереше, бях мълчала дълго, а и бях под стрес. Прочистих си гърлото. — Колонията, която ще възникне на север от Роаноук след четиридесет години.

Чу се хор от възклицания, от всички страни заваляха въпроси към мен. Хариът се пресегна и колебливо ме пипна по рамото. Когато пръстите му се натъкнаха на истинска плът, той се дръпна учуден.

— Чувал съм за същества, които могат да променят времето по свое желание. Това е невероятен ден, а, Кит? Познавал ли си някога повелител на времето? Мислил ли си изобщо, че ще се запознаеш с подобна личност? Трябва да внимаваме с нея, разбира се, иначе може да се оплетем в паяжината ѝ и да изгубим посоката.

Лицето на Хариът беше тъжно, сякаш съжаляваше, че не може да попадне в друг свят, където сигурно би му харесало.

— И какво ви води тук, госпожо Ройдън? — Дълбокият глас на Уолтър преряза бъбренето на останалите.

— Бащата на Даяна е бил учен — отвърна Матю вместо мен. Чу се заинтригувано мърморене, което утихна, след като Уолтър вдигна ръка. — Майка ѝ също. И двамата са от вещерското съсловие и са умрели при тайнствени обстоятелства.

— Ето нещо общо между нас, Д-д-даяна — каза Хенри и потръпна. Преди да попитам графа какво има предвид, Уолтър махна на Матю да продължи.

— В резултат на това обучението ѝ като вещица е било… занемарено.

— Такава вещица е лесна жертва — намръщи се Том. — Защо, в този Нов свят, който предстои, да не би да се грижат повече за подобни същества?

— Магическите ми способности и дългата семейна история не означаваха нищо за мен. Трябва да разберете какво е да искаш да отидеш отвъд ограниченията на произхода си. — Погледнах към Кит, сина на обущаря, с надеждата, че ще се съгласи с мен и ще ми съчувства, но той се извърна.

— Невежеството е непростим грях. — Кит си играеше с парче червена коприна, което се подаваше от една от множеството дупки в черния му дублет.

— Както и нелоялността — добави Уолтър. — Продължавай, Матю.

— Даяна може и да не е обучена в изкуството да прави магии, но съвсем не е невежа. Тя също е учен — заяви с гордост съпругът ми. — И има страст към алхимията.

— Жените алхимици не са нищо друго, освен кухненски философи — изсумтя Кит. — По-лесно им е да се гримират, отколкото да проумеят тайните на природата.

— Аз изучавам алхимията в библиотеката, не в кухнята — троснах му се, като забравих за акцента си. Кит се ококори. — И преподавам този предмет на студенти в университета.

— Ще позволят на жени да преподават в университетите? — учуди се Джордж, едновременно очарован и отвратен.

— Както и да учат там — добави тихо Матю, подръпвайки извинително върха на носа си. — Даяна е учила в «Оксфорд».

— Това ще повиши посещението на лекциите — коментира сухо Уолтър. — Ако пуснат жени в «Ориел», дори аз мога да изкарам още едно образование. А жените учени преследвани ли са в тази бъдеща колония на север от Роаноук? — Това бе логично заключение от досегашния разказ на Матю.