Нощна сянка

— Много добре, Даяна — съгласи се Хенри и ми подаде ръка.

Поведе ме през коридора, в който ставаше течение, и влязохме в уютна стая с нисък таван. Беше приятна и приветлива, само южната ѝ стена имаше прозорци. Въпреки сравнително малките си размери бе побрала три маси със съответните столове и пейки. Тих шум от човешка дейност и потракването на тенджери и тигани ми подсказаха, че се намираме близо до кухнята. Някой бе забол страница от алманах на стената, а на централната маса лежеше географска карта, единият ъгъл на която бе затиснат със свещник, а другият — с плитка калаена купа, пълна с плодове. Композицията с всичките си симпатични детайли приличаше на холандски натюрморт. Спрях се, замаяна от аромата.

— Дюлите. — Протегнах пръсти, за да ги докосна. Изглеждаха точно така, както си ги бях представила в Мадисън, когато Матю ми описваше «Старата ложа».

Хенри изглеждаше озадачен от реакцията ми на обикновена паница плодове, но бе прекалено добре възпитан, за да коментира. Настанихме се на масата и прислужница добави пресен хляб, плато с грозде и панер ябълки към натюрморта пред нас. Беше успокояващо да видя позната храна. Хенри си взе и аз последвах примера му, като внимателно наблюдавах какво си избира и по колко яде. Винаги детайлите издаваха невежеството, а аз исках да изглеждам възможно най-обикновена. Докато пълнехме чиниите си, Матю си наля чаша вино.

По време на цялата закуска Хенри се държа безупречно любезно. Не ми зададе нито един личен въпрос, не любопитстваше и за делата на Матю. Само ни разсмиваше с истории за кучетата си, именията си и тираничната си майка, като не спираше да ни подава препечен хляб от огнището. Точно бе започнал да разказва как сменял жилището си в Лондон, когато откъм двора се чу шум. Графът, който бе с гръб към вратата, не забеляза нищо.

— Тя е невъзможна! Всички ме предупреждавахте, но не вярвах, че някой може да бъде толкова неблагодарен. След като изсипах толкова богатства в хазната ѝ, можеше поне… О! — Широките рамене на новия ни гост изпълниха вратата, а на едното бе метната пелерина, черна като косата му, която се спускаше на къдрици изпод великолепната, украсена с пера шапка.

— Матю. Да не си болен?

Хенри се извърна изненадан.

— Добър ден, Уолтър. Защо не си в двореца?

Опитах се да преглътна залъка хляб в устата си. Новопристигналият почти със сигурност беше липсващият човек от Нощната школа, сър Уолтър Рали.

— Изхвърлен съм от рая, защото не могат да ми намерят длъжност, Хал. А коя е тя? — Пронизващите му сини очи се спряха върху мен и от черната брада лъснаха белите му зъби. — Хенри Пърси, ах, ти, хитър палавнико! Кит ми каза, че имаш намерение да вкараш в леглото прекрасната Арабела. Ако знаех, че си падаш по нещо по-зряло от петнайсетгодишни девойки, отдавна да съм ти намерил някоя лъстива вдовица.

По-зряло? Вдовица? Аз току-що бях навършила трийсет и три.

— Нейният чар те е накарал да си останеш у дома и да не ходиш на църква в неделя. Трябва да благодарим на дамата, че те е вдигнала от позата ти на колене и те е качила обратно на коня, където ти е мястото — продължи Рали. Акцентът му бе силен като гъста девъншърска сметана.

Графът на Нортъмбърленд подпря вилицата, с която печеше хляба, на огнището и погледна приятеля си. Поклати глава и се върна към заниманието си.

— Излез, после влез пак и попитай Мат какви новини има. И най-добре изглеждай разкаян, докато го правиш.

— Не! — Уолтър се взря в Матю със зяпнала уста. — Твоя ли е?

— Има и пръстен за доказателство. — Матю изрита един стол изпод масата с дългия си крак, обут в ботуш. — Сядай, Уолтър, пийни малко бира.

— Закле се, че никога няма да се жениш — промърмори Уолтър, очевидно объркан.

— Трябваше ми малко убеждаване.

— Не се и съмнявам. — Преценяващият поглед на Уолтър Рали отново се върна върху мен. — Жалко, че се е дала на студенокръвно същество. Бих я грабнал още от първия миг.

— Даяна знае какъв съм и няма нищо против моята «студенина», както ти се изрази. Пък и тя имаше нужда от убеждаване. Влюбих се в нея от пръв поглед — каза Матю.

Уолтър изсумтя в отговор.

— Не бъди толкова циничен, стари приятелю. Купидон може да простреля и теб. — Очите на Матю светнаха палаво, вероятно заради нещо, което знаеше за бъдещето на Рали.

— Купидон ще трябва да почака, преди да обърне стрелите си към мен. В момента съм изключително зает да отблъсквам настъпленията на кралицата и адмирала. — Уолтър хвърли шапката си на близката маса, тя се плъзна по лъскавата ѝ повърхност с разчертано поле за игра на дама и разбута пулчетата на течащия там двубой. Изпръхтя и седна до Хенри. — Изглежда, всички искат парче от кожата ми, но никой не ми дава никакви привилегии, макар цялата тази работа с колонията да е на моята глава. Идеята за честването на годишнината беше моя, но въпреки това онази жена сложи Камбърленд да отговаря за подготовката. — И той отново се ядоса.