Нощна сянка

След като въведохме ред в домакинството, Матю започна да се качва всяка сутрин до замъка, докато аз разопаковах багажа, срещах се със съседите от квартала в подножието на дворцовите крепостни стени, който се наричаше Мала Страна, и чаках отсъстващите членове на семейството. Липсваше ми жизнерадостта и невинността на Ани, както и умението на Джак винаги да се забърква в неприятности. Витата ни улица бе пълна с деца на всякаква възраст и от разни националности, тъй като много посланици живееха на нея. Оказа се, че Матю не е единственият чужденец в Прага, когото императорът държи на дистанция. Всеки, с когото се срещах, разказваше на Галоуглас как Рудолф пренебрегвал някоя важна персона, за да прекара часове с начетен антиквар от Италия или скромен миньор от Саксония.

В късния следобед от първия ден на пролетта, в който къщата бе изпълнена с уютни аромати на свинско и кнедли, едно непослушно осемгодишно момченце ме дръпна за ръкава.

— Госпожо Ройдън! — извика Джак и лицето му се завря в корсажа му, а ръцете му ме обгърнаха. — Знаеш ли, че Прага е всъщност четири града в един? Лондон е само един град. И има дворец и река. Утре Пиер ще ми покаже воденицата.

— Здравей, Джак — поздравих го и го погалих по главата. Дори по време на уморителното вледеняващо пътуване до Прага бе успял да порасне на височина. Пиер сигурно го бе тъпкал с храна. Вдигнах поглед и се усмихнах на Ани и Пиер. — Матю много ще се зарадва, че всички сте пристигнали. Липсвахте му.

— И той ни липсваше — каза Джак и вдигна глава, за да ме погледне. Под очите му имаше тъмни кръгове и изглеждаше изтощен.

— Да не си боледувал? — попитах и пипнах челото му. Настинките можеха да бъдат смъртоносни в този суров климат, а се говореше и за отвратителна епидемия в Стария град, която според Матю беше грипна.

— Не можеше да спи добре — отвърна тихо Пиер. По сериозния му тон познах, че има и още нещо, но то можеше да почака.

— Е, тази нощ ще се наспиш. В стаята ти има огромно пухено легло. Върви с Тереза, Джак. Тя ще ти покаже къде са ти нещата и ще те изкъпе преди вечеря.

В името на вампирското благоприличие топлокръвните щяха да спят заедно с мен и Матю на третия етаж, тъй като къщата беше тясна и на първия етаж имаше място само за всекидневна и кухня. Това означаваше, че вторият бе запазен за приемане на гости. Останалите вампири от домакинството си бяха заплюли мансардата на четвъртия етаж, от който се откриваше прекрасна гледка, а прозорците му можеха да се отварят и да пускат стихиите вътре.

— Господин Ройдън! — изкрещя Джак, хвърли се към вратата и я отвори, преди Тереза да успее да го спре. Беше пълна мистерия как забеляза облечения в тъмносиви вълнени дрехи Матю в припадащия мрак.

— Спокойно — каза Матю и хвана момчето, преди да успее да се нарани, като се блъсне в яките му вампирски крака. Галоуглас му свали шапката, когато то мина покрай него, и му разроши косата.

— За малко да замръзнем. В реката. И шейната се обърна веднъж, но кучето не беше ранено. Ядох печен глиган. А Ани си заклещи полата на колелото на каруцата и за малко да падне от нея. — Джак едвам смогваше да изговори всички подробности от пътуването. — Видях падаща звезда. Не беше много голяма, но Пиер каза, че трябва да споделя за нея с господин Хариът, когато се върнем у дома. Нарисувах я, за да може да я види. — Джак пъхна ръка в мръсния си дублет и извади също толкова мръсен лист хартия. Подаде го на Матю с благоговение, каквото обикновено се отдаваше на светини.

— Много добре — похвали го Матю, докато оглеждаше рисунката внимателно. — Харесва ми как си предал извивката и опашката. И си нарисувал и други звезди край нея. Браво, Джак. Господин Хариът ще остане доволен от наблюдателността ти.

Джак се изчерви.

— Това беше последният ми лист. В Прага продават ли хартия? — В Лондон Матю зареждаше Джак с купчина листове всяка сутрин. Как малкият ги хабеше толкова бързо — можехме само да предполагаме.

— Пълно е с хартия тук — каза Матю. — Пиер ще те заведе до магазина в Мала Страна утре.

След това вълнуващо обещание се оказа трудно да качим децата горе, но за щастие Тереза притежаваше достатъчно от онази смесица от нежност и твърдост, необходима за справянето със задачата. Така четиримата възрастни получихме възможност да поговорим на спокойствие.

— Джак боледувал ли е? — попита смръщеният Матю.

— Не, милорд. След като тръгнахте, не можеше да спи добре. — Пиер се поколеба. — Мисля, че ужасите от миналото му го преследват.

Сбръчканото чело на Матю се отпусна, но той продължаваше да изглежда притеснен.

— Но иначе пътуването мина според очакванията, нали? — Това бе уклончивият му начин да попита дали не са били нападнати от бандити или измъчвани от свръхестествени същества.

— Беше дълго и мразовито пътуване — отвърна делово Пиер, — а децата непрекъснато бяха гладни.

Галоуглас щеше да се пръсне от смях.

— Е, на мен ми звучи напълно в реда на нещата.

— А вие, милорд? — Пиер погледна косо господаря си. — Прага оказа ли се такава, каквато очаквахте?