Нощна сянка

— Матю! — с ужас възкликнах.

— Точно както си мислех. Мастилото съдържа кръв. И щом е така, златните и сребърните листа по тези илюстрации са залепели върху основа, направена от кости. Кости на създания.

Корабът се люшна към подветрената страна и стомахът ми се люшна с него. По време на пристъпа на морска болест Матю ме държеше в обятията си. Книгата лежеше леко отворена между нас и редовете текст се мъчеха да намерят правилното си място.

— Какво направихме? — прошепнах.

— Открихме Дървото на живота и Книгата на живота в едно. — Матю положи буза върху косата ми.

— Когато Питър Нокс ми каза, че книгата съдържа всички първоначални вещерски магии, аз го нарекох побъркан. Не можех да си представя, че някой може да бъде така глупав и да събере толкова много знание на едно място. — Докоснах книгата. — А тук се съдържа много повече. И ние още не знаем какво казват думите. Ако попадне в неподходящи ръце в нашето време…

— Би могла да бъде използвана за унищожаването ни — довърши Матю.

Обърнах се и го погледнах.

— Тогава какво ще правим с нея? Да я вземем ли с нас в бъдещето, или да я оставим тук?

— Не зная, mon coeur. — Той ме привлече към себе си, за да не чувам рева на бурята, която блъскаше корпуса.

— Но тази книга може и да съдържа ключа към всички твои въпроси. — Бях изненадана, че Матю е склонен да се раздели с нея сега, след като знаеше какво има в нея.

— Не е така — възрази той. — Има един въпрос, на който можеш да отговориш единствено ти.

— И кой е той? — намръщих се.

— От морска болест ли страдаш, или си бременна? — Очите на Матю бяха натежали и бурни като небето, и в тях сякаш проблясваха светкавици.

— Ти би го разбрал по-добре от мен. — Бяхме се любили само преди няколко дни, малко след като си дадох сметка, че цикълът ми е закъснял.

— Не видях дете в кръвта ти, нито чувам сърцето му — засега. Забелязах обаче промяна в миризмата ти. Помня я от миналия път. Бременна си от няколко седмици.

— Предполагах, че бременността ми би те накарала още повече да искаш да задържиш книгата.

— Може би въпросите ми не се нуждаят така спешно от отговор, както си мислех. — За да докаже думите си, Матю остави книгата на пода, така че да не я виждам. — Мислех си, че тя ще ми каже кой съм и защо съм тук. Но може би вече знам.

Зачаках да обясни.

— След цялото това търсене открих, че аз съм онзи, който винаги съм бил — Матю дьо Клермон. Съпруг. Баща. Вампир. И съм тук с една-единствена цел — да променя нещата.

33.

Питър Нокс прескачаше локвите в двора на Страховския манастир в Прага. Правеше ежегодната си пролетна обиколка из библиотеките в Централна и Източна Европа. Когато притокът на туристи и учени бе най-малък, Нокс се местеше от едно старо хранилище в друго, за да се увери, че през последните дванайсет месеца не се е появило нищо нежелателно, което би причинило неприятности на Паството — или на него самия. Във всяка библиотека имаше доверен информатор на достатъчно важен пост, за да има пълен достъп до книгите и ръкописите, но не и толкова висок, че да се наложи по-късно да заеме принципна позиция срещу това, че библиотечни съкровища просто… изчезват.

Нокс правеше редовните си посещения откакто бе написал доктората си и започна да работи за Паството. Много неща се бяха променили след Втората световна война и административната структура на Паството също бе преустройвана на няколко пъти. С транспортната революция от 19-и век влаковете и шосетата позволяваха нов стил на управление, при което всеки вид се грижеше за своите, а не за една или друга географска област. Това означаваше много пътуване и писане на писма — неща, които бяха възможни в Епохата на парния двигател. Филип дьо Клермон бе изиграл важна роля за модернизирането на Паството, макар Нокс отдавна да подозираше, че го е направил по-скоро с цел да защити тайните на вампирите, отколкото в името на прогреса.

После световните войни разстроиха комуникациите и транспортните мрежи и Паството се върна към традициите. Беше по-разумно да разделиш земното кълбо на резени, отколкото да обикаляш и да издирваш определен индивид, обвинен в престъпление. Никой не би посмял да предложи подобна радикална промяна, докато Филип беше жив. За щастие бившият глава на фамилия Дьо Клермон вече го нямаше, за да се съпротивлява. Интернет и електронната поща заплашваха да направят тези пътувания ненужни, но Нокс обичаше традицията.

Къртицата му в библиотеката на Страховския манастир беше човек на средна възраст на име Павел Сковайса. Беше целият кафяв като стара хартия и носеше очила от комунистическата ера, които отказваше да смени, макар да не бе ясно дали нежеланието му се дължи на исторически или на сантиментални причини. Обикновено двамата се срещаха в манастирската пивоварна, която имаше лъскави медни казани и предлагаше превъзходна кехлибарена бира, кръстена на свети Норберт, чиито тленни останки почиваха наблизо.

Но тази година Сковайса беше открил нещо.