Опарени

Наоми се загледа във фенерите, които висяха от гредите.

— Знаеш ли, цялата тази история е просто тъжна. Чувствам се ужасно, като казвам това, но тя понякога ми липсва.

— Не трябва да се чувстваш така — каза тихо Хана. Досега не й беше хрумвало, че Наоми също е изгубила Али. Не тяхната

Али, но все пак Али.

— Знаеш ли какво? — погледна я Наоми. — С теб се разговаря много леко. Изненадана съм.

— И аз съм изненадана за теб — отвърна колебливо Хана. Думите й имаха много по-голям заряд, отколкото би могла да предположи Наоми.

— Казах ти неща, които не съм казвала на много хора — рече Наоми, облягайки се на парапета.

— Нима? Какви, например?

— Например за тъпченето — призна Наоми. Светлината се отрази в златните й обеци и те заблестяха. — И неща като сега, за Али.

— Спомена нещо и за любимата ти братовчедка — каза Хана и сърцето й заблъска в гърдите. — Момичето, което катастрофирало.

Наоми сви устни.

— Да. Мадисън. Никога

не говоря за нея.

— Значи тя… да не е загинала в катастрофата? — Хана затаи дъх.

Наоми поклати глава.

— Не. Но беше много зле — доста счупени кости, лежа в кома няколко дни. Трябваше да се учи да ходи наново. Много ни беше трудно. — Гласът й секна.

Хана въздъхна облекчено на ум — Мадисън не беше мъртва

. Но научавайки какво й се беше случило, очите й се напълниха със сълзи. Сега в съзнанието й се появи нов образ — как Мадисън се държи за една от онези терапевтични проходилки и се опитва да направи крачка.

Наоми остави празната си чаша на масата и отново подсмръкна.

— Но по един странен начин тази катастрофа се оказа най-доброто нещо, което можеше да се случи на братовчедка ми. Тя я накара да се стегне. Преди това беше абсолютна алкохоличка — пиеше, вместо да ходи на училище, започваше да пие още щом се събудеше на сутринта, пиеше и шофираше и едва не се уби. Искам да кажа, че е гадно, дето помля колата и преживя толкова много болка, но оттогава не е близвала алкохол. И сега изглежда много по-щастлива.

— Това е… добре — рече Хана, опитвайки се да говори спокойно.

— Да. — Наоми вдигна глава към нея и й се усмихна толкова искрено, че сърцето на Хана се разтопи. — Така е.

Двете поседяха мълчаливо още известно време, слушайки туптящия бас от клуба. Внезапно на Хана й се прииска да се пресегне и да прегърне силно Наоми. Всичко, което я беше тревожило, всичко, от което се бе страхувала, внезапно се беше изпарило. Подозренията им към Наоми бяха неоснователни. Наоми не беше ядосана заради това, че Мадисън е катастрофирала — тя чувстваше облекчение, защото това бе променило живота й към добро. Който й да беше А., той беше научил за Мадисън по друг начин.

Усещането бе невероятно освобождаващо. Сега вече можеше да бъде приятелка с Наоми, без да се притеснява. Можеше да смята, че всичко, което казва Наоми, е истина.

Хана се изправи и й предложи ръката си.

— Готова ли си да се върнем вътре и да възнаградим още някой с „Не и то“?

Наоми я погледна и се ухили.

— Определено.

Те влязоха наперено в залата, сякаш заведението беше тяхно. Докато стискаше ръката на Наоми, Хана си мислеше, че и преди са бъркали за А. И този път грешаха. А. сигурно искаше

тя да подозира Наоми — и така да изгуби потенциална приятелка. Но Хана нямаше да позволи това да се случи. Не и този път.

* * *

— Шшшт! — Наоми се намръщи, когато двете залитаха тромаво по коридора към стаята им. Бяха минали няколко часа и те се бяха качили на кораба преди началото на вечерния час, като се бяха престорили успешно на трезви, за да заблудят пазачите. — Едва не откърти пожарогасителя!

— Изпречи ми се на пътя — обяви капризно Хана и избухна в смях.

Докато Наоми пъхаше картата, за да отключи вратата на стаята им, тя увисна на гърба й. Вратата се отвори и двете момичета залитнаха навътре. Хана се облегна на вратата на банята, за да не падне.

— Тук мирише толкова хубаво — извика тя, вдъхвайки свежия аромат на бебешка пудра и парфюма „Туърл“ на Кейт Спейд.

— Имаш ли нещо против първа да взема душ? — попита Наоми, сложила ръка на бравата.

— Действай — отвърна Хана и се просна на леглото.

Наоми затвори вратата и водата зашумя. Хана отърка краката си в меките, копринени чаршафи, чувствайки се доволна и изтощена.

Пинг.

Тя отвори очи. Телефонът й, който лежеше на нощното шкафче, не мигаше. Погледът й попадна върху отворения лаптоп на леглото на Наоми. В ъгъла на екрана се беше появило съобщение: Имате нов имейл от Мадисън Стрикланд.

Хана отмести поглед. На кого му пукаше, че Наоми е получила имейл от Мадисън? Братовчедките могат непрекъснато да се чуват.

Но нямаше да я заболи, ако хвърли едно око, нали?