Опарени

Хана наостри уши към банята. Водата продължаваше да тече. Тя бавно свали краката си от леглото и отиде на пръсти до лаптопа. Когато седна на леглото на Наоми, пружините изскърцаха. В дясната страна на екрана имаше две папки с надписи Училищни документи и Кандидатстване в Принстън. Хана ги прегледа и излезе. След това раздвижи курсора над иконката на гугъл мейл. Пое си дълбоко дъх и кликна два пъти върху нея. Програмата се отвори директно в пощата на Наоми. Появи се новото писмо от Мадисън. То беше част от цяла поредица, озаглавена Онази нощ. Хана си пое дълбоко дъх. Първият имейл в поредицата беше от началото на юли предишната година.

Хана се върна в началото на поредицата, с дата първи юли.

— 

Все още ли се опитваш да разбереш името на шофьора? — беше написала Наоми на братовчедка си.

— Да — беше отвърнала Мадисън още същия ден. — Мисля, че имам напредък.

След това, на трети юли, Мадисън бе написала ново писмо:

— Трябва да поговорим лично. Мисля, че знам кой ми причини това.

Наоми беше отговорила на пети юли:

— Те потъват. Ще се погрижа да си получат заслуженото.

След продължителен период без никаква размяна на писма, днес Мадисън беше написала:

— Гордея се, че правиш това за мен.

Хана излезе от пощата на Наоми и вдигна глава, зървайки абсолютно трезвото си отражение в огледалото, което висеше над бюрото. Те. Мадисън не само бе разбрала, че Хана е шофирала, но и че Ариа, Спенсър и Емили са й помогнали да избяга. Щом е споделила това с Наоми в началото на юли, Наоми е разполагала с достатъчно време, за да проследи момичетата и да изкопае тайните им. Ами „Гордея се, че правиш това за мен“? Какво имаше предвид Мадисън?

Сърцето й заби ускорено. Беше сбъркала. Отново. Наоми

беше А. Това го доказваше.

— Какво правиш?

Наоми стоеше на вратата на банята, увита в халата си. Хана бързо отстъпи от леглото й.

— З-здрасти.

— Здра-асти — отвърна провлачено Наоми. Погледът й прескочи от Хана към лаптопа, после отново към Хана. — Всичко наред ли е?

— Ами просто търсех нощната си маска — каза Хана, опипвайки непохватно леглото на Наоми, след което продължи по пода. Сигурна беше, че туптенето на сърцето й се чува чак в другия край на стаята.

Наоми отиде до леглото си и седна. Изгледа продължително Хана, но не каза нищо. За миг лунната светлина озари лицето й и когато тя се усмихна, зъбите й изглеждаха дълги и блестящи, почти като на вълк.

— Банята е твоя, ако искаш — каза най-накрая тя.

— И така съм добре — рече Хана. — Просто искам да си легна. — Искаше й се да може да изпрати есемес на Майк и да го помоли да остане при него още една нощ. Но тогава Наоми наистина ще се досети.

— Добре, тогава. — Наоми свали лаптопа си на пода и придърпа завивките към себе си. — Лека нощ, най-добра приятелко.

— Лека — изграчи Хана и се сви под шалтето, знаейки, че няма да може да мигне.

18.

Неустоим

В събота сутринта Спенсър нахлу в празната сводеста галерия, където я очакваха приятелките й. Емили крачеше нервно покрай празните видеоконзоли на „Кол Ъф Дюти 4“ и „Денс Денс Ревълюшън“. Ариа барабанеше с нокти по машината за размяна на монети. Хана хвана един разнищен конец на дънковите си шорти, а светлините на пинбол-машината проблясваха по лицето й. Косата й беше изгубила блясъка си, под очите й имаше тъмни кръгове. Сутринта им беше изпратила есемеси, в които искаше да поговорят по най-бързия начин.

— Не разполагам с много време — каза Спенсър, поглеждайки часовника си. Трябваше да се срещне с Рифър в сауната в десет часа — а сега бе десет без петнайсет.

— Снощи открих нещо. — Гласът на Хана беше писклив и потреперваше, сякаш бе изпила твърде много чаши кафе. — Погледнах в пощата на Наоми, точно както ми казахте да направя. Там имаше поредица от разменени писма с Мадисън Стрикланд, в които ставаше въпрос за катастрофата. Убедена съм, че знаят за нас.

— Чакай малко. — Ариа се сепна. — Значи Мадисън е жива

?

— Наоми каза, че е жива, но е пострадала лошо — отвърна Хана. — Работата е там, че след това Наоми каза, че колкото и странно да звучи, донякъде се радвала, че Мадисън е катастрофирала. Това в никакъв случай няма как да е истина — не и след като прочетох имейлите.

Спенсър затвори очи и бавно въздъхна. В съзнанието й отново отекна пропукването на кости. Тя беше виновна за това. Сега вече знаеше как се чувства Ариа относно Табита — когато ти си човекът, който е бутнал или изпуснал някого, нещата някак си изглеждат по-различно.

— В имейлите споменават ли се директно имената ни?