Опарени

— Повече никога няма да можеш да видиш семейството си. Властите може да разберат, че сме избягали заедно — ще те смятат за съучастник, щом си ме укривала. Ако се върнеш в Щатите, също ще бъдеш арестувана.

Емили се почувства така, сякаш някой я беше ударил в стомаха. Никога повече да не види семейството си? Никога повече да не живее в Америка?

Но пък какво ли толкова ценно имаше в Америка? Семейство, което я мразеше? Университетско бъдеще, което изобщо не я въодушевяваше? Добри приятелки, да, но те сигурно също щяха да се вкопчат във всяка възможност да напуснат града. Имаше я и Вайълет, разбира се, но пък семейство Бейкър бяха най-добрите родители, за които можеше да се надява.

Ако Емили си тръгнеше, тя никога повече нямаше да се притеснява дали няма да я арестуват за убийството на Табита. Никога нямаше да се притеснява, че А. я преследва и призракът на Али никога повече нямаше да я навестява. Семейството й сигурно щеше да се радва на изчезването й. Айзък дори нямаше да го забележи. Университетът на Северна Каролина щеше да си намери друга плувкиня.

Тя погледна в големите, изпълнени с надежда очи на Джордан и очарователната трапчинка до веждата й. Беше открила толкова много неща в един човек и изпускането му й се струваше като ужасна грешка.

А можеше ли да си позволи да сгреши отново?

21.

Сънят на Хана

— Хайде, хора, само още два пъти! — извика застаналата в дъното на фитнес залата имитаторка на Джилиан Майкълс3

, вдигайки двете бледосини гири над главата си. — Направете го, нищо, че боли! Почувствайте пламъка!

Хана усещаше ръцете си като гумени, но с пъшкане вдигна гирите колкото се може повече. Когато се погледна в огледалото, лицето й се беше изкривило в гримаса на възрастна жена със запек.

След това остави тежестите на пода и въздъхна.

— Аплодисменти за всички! — извика инструкторката. Няколко души заръкопляскаха вяло.

Хана се отпусна върху рогозката си. Беше събота следобед и тя прекарваше вече втори час във фитнес залата — преди да изкара курса по аеробика, тя тича трийсет минути на пътеката, после се опита да доразпусне с двайсетина минути на „Стеърмастър“-а, но нищо не можа да й помогне да забрави за Наоми или А., или за Наоми в ролята на А.

Всички от курса се запътиха към изхода. Хана метна кърпата през врата си и ги последва. Но когато зърна грейналото лице на Наоми пред прозореца, тя бързо отстъпи назад.

— Здрасти, суперзвезда! — поздрави я весело Наоми, влизайки в залата. Тя беше облякла сиви хавлиени шорти, бяла деколтирана блузка без ръкави и кецове „Ню Балънс“. — Тая сутрин се измъкна много рано! През цялото време ли беше тук? Трябваше да ми кажеш, че идваш във фитнеса — щях да дойда с теб!

— Ами, реших го в последната минута — отвърна Хана, избягвайки погледа на Наоми, който й се струваше твърде обезпокоителен.

Наоми я хвана за ръката.

— Тъкмо разговарях с инструкторката по пилатес — тя е страхотна. Искаш ли да се запишем заедно за утре?

— Ами, да. — Хана зачопли кърпата си, изнервена от близостта на Наоми. В съзнанието й се появи образът на Гейл, която лежи безжизнена в алеята пред дома й. И това е дело на Наоми

.

Наоми сложи ръце на хълбоците си.

— Да не си ми ядосана нещо?

— Разбира се, че не — изблея Хана, опитвайки се да прозвучи невинно.

— Добре, защото се държиш много странно — рече Наоми, а в гласа й се долавяше обида. — Отнасяш се с мен така, сякаш имам повърнато в косата.

Хана успя да повдигне безгрижно рамене.

— Просто съм изморена. — След това махна с ръка към фонтана, промърмори колко е жадна и се отправи директно към кранчето. Тя знае всичко, прогърмя гласът в главата й. Всичко, което ти каза, е лъжа. Въобще не е щастлива, че братовчедка й е катастрофирала — бясна е и търси отмъщение

.

Когато се напи, установи, че Наоми я чака.

— Може ли поне следобед да репетираме за шоуто?

Хана се чувстваше като в капан. За щастие в този миг телефонът й пропя. Беше просто имейл от Shopbop.com за новите летни намаления, но Наоми не знаеше това.

— Майк иска да ме види — казва, че е спешно. Проклятие.

Наоми я погледна с подозрение.

— Искаш ли все още да си моя партньорка за шоуто?

— Разбира се! — излъга Хана, страхувайки се от онова, което би направила Наоми, ако й отвърне отрицателно. Тя я стрелна с извинителна усмивка. — Ще се видим по-късно, става ли? — След това, навела глава, тя се стрелна към стълбището и хукна нагоре към етажа, където се намираше стаята й — отчаяно се нуждаеше от смяна на дрехите. Страхуваше се, че Наоми ще я последва, но не я видя на площадката.

Хана отключи вратата и връхлетя вътре. Макар да бе отсъствала само няколко часа, стаята вече й се струваше чужда. Куфарът на Наоми се намираше на съвсем различно място. На леглото й бяха проснати съвсем различни дрехи, а столът бе преместен до прозореца. Хана се огледа за лаптопа на Наоми, но той не се виждаше никъде. Сигурно повече нямаше да го остави на показ.