Опарени

Струваше й се странно, че не се налага да пляска усилено с ръце, за да се задържи на повърхността — не спираше да си мисли, че ще потъне. Но след миг свикна и отвори очи под водата. Дъното на басейна бе покрито с ромбовидни плочки. Едва успяваше да различи замъглените крака на Ноъл.

Тя извърна глава настрани, за да си поеме дъх, след което отново я потопи. Крайниците й се струваха тежки, но не потъваха. Това беше Зен, сякаш наистина беше мъртва.

В съзнанието й проблесна картина на тялото на Табита, което се носи по вълните. Разнесе се глас:

Ти го направи. Ще си получиш наказанието. В този миг Ариа изгуби концентрация. Вдъхна и устата й се напълни с вода; тя изскочи на повърхността, плюейки, и се втренчи в Ноъл, сякаш той бе надникнал в мислите й.

— Какво стана? — извика той безгрижно. — Страхотно се справяше!

Ариа избърса водата от очите си.

— Уплаших се — промърмори тя. И това не беше лъжа.

През следващия един час Ариа се научи как да плува жабешката. Беше й трудно да загребва с ръце, но се справи прилично с гребането по гръб. Когато слънцето отново се показа и край басейна се появиха няколко младежи, тя се чувстваше изтощена, но доволна от успеха. Двамата с Ноъл се оттеглиха в горещото джакузи и си поделиха кана с лимонада.

— Наистина си доста добър учител — каза му тя и го целуна по бузата. — Освен това е и романтично. Двамата, почти голи, ти ме прегръщаш…

— Искаш ли да го правим редовно? — Ноъл отпи от чашата си. — Ако се научиш да плуваш, двамата можем да ходим заедно на сърф. Ще ти хареса. Пристрастяващо е.

— Мисля, че все още не съм готова да сърфирам — каза Ариа, затвори очи и позволи на струйките вода да масажират краката й. — Но да. Можем да продължим с уроците.

— Какво ще кажеш за по-късно? Мога да си взема почивен ден от сърфинга.

Ариа отвори очи. Ноъл я гледаше толкова нежно, че тя се намрази заради това, че трябваше да го разочарова.

— Не мога — отвърна със съжаление. — Трябва да се срещна с Греъм.

— О. — Ноъл изглеждаше разочарован. — Добре.

— Съжалявам. — Ариа наистина се чувстваше зле — Ноъл беше толкова разстроен. — Ние сме просто приятели.

— Знам, знам. Но той те харесва. Едно момче веднага може да го разбере.

— Не, не е така — отвърна бързо Ариа. — Той е ей толкова близо

до среща с Тори. Снощи се засякоха на вечеря и тя го покани да седне на масата й, но това всъщност не се брои за среща, защото не беше планирано.

Ноъл се изкиска.

— На теб май наистина ти харесва да си играеш на Купидон, нали?

— Определено — отвърна Ариа. — Кара ме да се чувствам добре.

Някой пусна радиото и от него гръмна песен на Шакира. Сервитьорите започнаха да зареждат бюфета и пред него се наредиха още ученици. Ноъл повдигна медальона, който висеше на шията на Ариа.

— Радвам се, че още го носиш.

— Това е най-хубавото нещо, което някой ми е подарявал — промърмори Ариа.

Ноъл пусна огърлицата на гърдите й и тя отново я погледна. В нея имаше нещо ужасно познато, което не можеше да определи.

Нещо до кърпата й привлече вниманието й. Екранът на телефона й беше светнал. Тя се измъкна от джакузито и го погледна. „Имате ново съобщение“.

Ариа се обърна с гръб, за да не може Ноъл да го види. След като го прочете, тя го изтри и за щастие този път съобщението изчезна. Но тя дълго време не можа да го забрави.

Рибата клоун е красива, Морската звезда е бледа. Дали приятелят на Ариа ще я посещава в затвора? А.

20.

Съпротивата е трудно нещо

Час по-късно Емили стоеше заедно с Ариа и Спенсър в един уединен ъгъл близо до казиното. Всички бяха облекли тръстиковите си поли и слушаха през портативните айпод колонки първоначалните ритми на хавайската песен, която бяха избрали за своя номер. Миг по-късно Емили започна да брои:

— Пет, шест, седем, осем…

Те грациозно размахаха ръце и започнаха да въртят ханшовете си. След около трийсетина секунди Ариа спря и ги погледна.

— В тази част ръцете ни започват да се размахват в различни посоки — каза тя. — Трябва да замахнем първо надясно, после наляво.

— Правя каквото мога, като се има предвид фактът, че глезенът адски ме боли. — Спенсър повдигна левия си крак, който бе увит с бинт. Беше им казала, че се е подхлъзнала на бебешко олио.

— Освен това смятахме да добавим онова патешко движение — каза Ариа, натискайки паузата на айпода. — Някой помни ли как точно се прави? Али определено най-много я биваше.

— Писна ми от Али — промърмори ядосано Емили под носа си.

Спенсър и Ариа рязко врътнаха глави към нея.

— Какво беше това, Ем? — попита Ариа.

— Нищо — отвърна намусено Емили, приглаждайки тръстиковата си пола. Една от сламките я убоде по бедрото и тя потрепна. — Някой друг не мисли ли, че тези поли са голяма гадост? — сопна им се тя.

Спенсър се облегна на парапета с разтревожено изражение.

— Добре ли си?

Емили въздъхна.