Опашката на скорпиона

— Разоръжават го — изстреля Кори. Изведнъж беше започнала да вижда как парчетата започват да пасват едно на друго. — Значи Лоутън е взел пушката на Джеронимо… и след това може би я е дал на Смит като награда. Вие казахте, че Смит е изиграл важна роля в залавянето. Когато бил уволнен, Смит е взел пушката си в Хай Лоунсъм. Не би я поверил на никого другиго. Обаче загинал при срутването на шахтата.

— Не би взел пушката в рудника — добави Нора.

Кори кимна.

— Което означава, че пушката може да е още някъде из Хай Лоунсъм.

— Браво, агент Суонсън — извика Пендъргаст и плесна с ръце. — И ако пушката на Лоутън е продадена за един милион и двеста хиляди долара, колко ли ще струва тази на Джеронимо? — Той отново почука с пръст по скицата на стария пансион, където беше живял Смит. — Сигурно е държал тази награда близо до себе си. Значи е някъде из тези руини. Може би трябва да идем да хвърлим един поглед? — Той направи пауза. — Да вземем ли и адвокат Чарлс Фаунтин, с нас? Имам усещането, че намирането на пушката ще се окаже онзи психологически подтик, който ще го накара да говори.

62.

Нора Кели не се интересуваше от търсенето на пушката, нито пък някой я покани да участва. Пендъргаст очевидно нямаше намерение да цапа безупречния си костюм. В резултат двамата стояха един до друг и гледаха как екипът за търсене на доказателства на ФБР, ръководен от Кори и Моруд, претърсва развалините на пансиона — същата сграда, в чието мазе беше изкопала тялото на Джеймс Гауер. Някои от членовете на екипа имаха детектори за метал и претърсваха терена и вътрешността.

Беше съвършен есенен ден. Въздухът беше свеж и хладен, а старият призрачен град беше залят от златното слънце. Между тях по молба на Пендъргаст стоеше мълчаливо Чарлс Фаунтин с белезници и превързана ръка.

— Нора, кажете ми — поде Пендъргаст — какво се случи, след като генералът избяга в пустинята? Досега не успях да науча подробностите.

— Флотът ни предаде на ФБР, където бяхме разпитани. Слава богу, след това ни пуснаха.

— Разбрах, че алчността на брат ви по ирония се оказала гениален ход.

Нора се усмихна:

— По-скоро е случайност.

— А генералът?

— Намериха тялото му ден по-късно. Прострелял се е в главата. Войниците, които опитали да изкарат двата камиона със съкровището от полигона, били заловени. Всичко задигнато е възстановено. Ще го изследваме, включително и за неговото историческо значение.

Пендъргаст поклати глава.

— „Сега всички боготворят златото, почитта към всичко останало е премахната“.55 Това е казал един от така наречените поети на Август за Римската империя. То важи с пълна сила и днес. — Той се обърна към Фаунтин. — Не сте ли съгласен?

Адвокатът не отговори.

— Много хитър заговор — продължи Пендъргаст. — Вие и вашите съмишленици — богаташи и стълбове на обществото — сте разполагали с ресурсите и познанията, за да проучвате най-вероятните места в руините и историческите местности, където могат да се намерят ценни артефакти. Проверките са били методични. След това сте провеждали удар с хирургическа точност — нощно време с тежки превозни средства, включително хеликоптер, обирате мястото и си тръгвате. Обикновено сте внимавали да оставите мястото така, сякаш е недокосвано, но странно празно. Когато това е било невъзможно, сте причинявали големи щети, за да маскирате умната кражба като акт на безсмислен вандализъм. След това сте продавали добитото на черния пазар на кръг от олигарси, шейхове и милиардери със страст да колекционират определени неща.

— За агент на ФБР имате твърде живо въображение — отбеляза Фаунтин.

— Разбира се, с течение на времето местата, които е можело да бъдат открити чрез проучвания, започнали да намаляват. Тогава сте прибягнали до по-опасни методи — започнали сте да плащате за информация, която не би могла да бъде проследена до вас. Дори от време на време сте купували предмети със съмнителна стойност… от хора като Джеси Гауер.

— Само се опитайте да ми припишете неговата смърт — изръмжа Фаунтин.

— Защо да го правя, ако нямате нищо общо с нея? Дело е на генерала: хакнал е телефона на агент Суонсън с помощта на най-съвременни секретни армейски методи и решил, че младият Гауер притежава последното парченце от пъзела. Хората му малко са прекалили с разпита. Наистина е иронично, защото банда като вашата веднага щеше да бъде заподозряна. Вие обаче сте се съюзили с Пик Ривърс. Предполагам, сте го използвали, от една страна, за първоначалните набези, свързани с вашите проекти. Проекти, от които сте се чувствали застрашен. А това ви е предоставяло възможност да отричате. Не е учудващо, че напоследък Ривърс е имал пари. Обаче шериф Уотс го хванал, а Ривърс се паникьосал и извадил пистолет. Ривърс не е признал нищо, защото знаел, че това е по-ценно от живота му, но вашият съдружник, който се нарекъл Белингейм, не пожелал да поеме риска да го остави жив. Още едно доказателство за стойността на артефакта, скрит тук.

Фаунтин се усмихна леко, но не отговори.

— Наистина ли смятате, че ще намерят пушката? — намеси се Нора. — Та това е пушка. Може някой отдавна да я е взел.