Опашката на скорпиона

Три дни по-късно в десет сутринта в склада за съхраняване на доказателства специален агент Кори Суонсън грижливо подреждаше всичко, което ФБР бяха намерили в къщата на Чарлс Фаунтин. Уловът си го биваше! Оказа се, че Фаунтин е ръководил добре замислена иманярска операция в продължение на повече от три години, като използвал подбрана група от същите престъпници, които защитавал като адвокат. Фаунтин беше единственият член на тази група, оцелял от престрелката в Хай Лоунсъм. Уотс го беше ранил в ръката и тъй като адвокатът не си падаше по престрелките, бе лежал на мястото си, докато всичко свърши. Оттогава не беше казал и дума — нито една дума, дори след като се сдоби с адвокат.

Затова те трябваше да разберат какво точно са търсели Фаунтин и неговата банда в Хай Лоунсъм. Дори беглият преглед на документите показваше, че не е съкровището на връх Викторио, както Фаунтин беше заявил на Уотс по време на престрелката. Не, имаше нещо друго. Нещо с голяма стойност, скрито там. Но какво? Документите, открити в сейфа на Фаунтин с размерите на гардеробна, бяха толкова много, колкото и объркващи.

В подготовка да се оттегли и да остави на Кори да поеме изцяло разследването, Моруд я беше помолил да събере всичкия документален доказателствен материал и да го подготви за групов преглед. Това беше обичайният номер на ФБР за проучване на много по обем и объркващи доказателства.

Кори беше нервна. Работата беше сериозна. Тя се огледа и видя, че кафемашината е приготвила прясно кафе. Всичко си беше на мястото. Вече беше 12:55 ч. Групата щеше да дойде след пет минути. Беше организирала срещата преди обедната почивка.

Приглади костюмчето си, оправи ремъка, на който висеше значката с личната карта, и в този момент чу гласове в коридора. Влезе Моруд с дебело превързана ръка, следван от Нора Кели, шериф Хоумър Уотс, Милт Алфиери, Дон Кетърман и Найджъл Лейтроп. Последен се появи човек, когото Кори рядко виждаше — специален надзираващ агент Хулио Гарсия, който беше и началник на полевия офис на ФБР в Албакърки.

— Кори, нещата са отишли доста далеч — каза Моруд, който носеше клипборд с главния списък на доказателствата. Макар да не бе коментирал нищо за намирането на златото и разобличаването на генерала или за изчезването на медицинския вързоп от склада за доказателства на ФБР, инстинктът ѝ подсказваше, че беше свършила нещо голямо. — Хайде да видим дали ще можем да извлечем някакъв смисъл от всичко това.

— Да, сър.

Моруд погледна в списъка.

— Защо да не започнем със скицата на Хай Лоунсъм?

Кори бързо я намери, измъкна я от безбройните листове доказателства и я разположи на друга маса. Всички се събраха около нея.

— Отлично — продължи Моруд. — Въздушните снимки също ще бъдат от полза за сравнение.

Кори погледна към мястото, където беше сложила снимките, и започна да рови из тях.

— Кои въздушни снимки по-точно? — попита тя с предчувствие за беда в стомаха.

— Увеличените, на които се виждат най-много подробности.

Кори потърси, след това отново, а в помещението настана тишина.

— Изглежда, не са тук.

Моруд повдигна вежди, но нищо не каза.

— Добре — започна той отново след няколко секунди, — а скицата, която показва външната част на постройките?

— Да, сър. — Кори отиде до мястото, където я беше оставила сутринта. Нея също я нямаше.

Тя преглътна.

— Няма я.

Отново настъпи тишина.

— Какво имаш предвид с „няма я“? — попита Моруд. — Нима искаш да кажеш, че е изчезнало доказателство?

Лицето на Кори пламтеше от червенина.

— Така изглежда.

— Кой е влизал тук? — намеси се Гарсия. — Кой има достъп?

— Не знам — смотолеви Кори. — Тази сутрин подредих всички тези доказателства. Но сега… — Тя преглътна.

— Трябва да е някакво объркване — каза Моруд в опит да я защити. — Кори, защо не погледнеш отново на лавиците, за да провериш дали случайно не си забравила някоя кутия?

Кори знаеше, че не е така, но не поиска да му възразява.

— Да, сър.

Тя се насочи натам с нейното копие от списъка с доказателства, но лавицата, която съдържаше улова от дома на Фаунтин, беше празна. Беше взела всички документи и те не можеха да бъдат на друго място.

— Съжалявам — каза тя, когато се върна. — Там няма забравени доказателства. Всички са тук.

— Как може всички да са тук — попита Гарсия, повишавайки тон, — след като липсват ключови доказателства?

Кори се вторачи в него и от объркване се изчерви още повече.

— Не зная, сър.

— Не знаете? — тросна се Гарсия и я загледа гневно.

На Кори ѝ се стори, че умира. Цялата тежка работа, опасностите, през които премина, заговорът, който разкри, съкровището…

Някъде зад нея се чу лекият шум от отваряне на врата и след това един меден глас заговори надменно:

— Мога ли да попитам кога беше направено това кафе?

Тя се обърна сякаш в някакъв сън… и там наистина стоеше високата фигура, която познаваше толкова добре, в строг, безупречно ушит черен костюм, със сребристи очи и фино изваяно бледо лице.

— Вие пък кой сте? — поиска да узнае Гарсия.

— Специален агент Пендъргаст. — Мъжът се плъзна напред и протегна ръка: — Радвам се да се запозная с вас.

Гарсия стоеше напълно слисан.