Опашката на скорпиона

— Пендъргаст? — повтори. — Онзи агент Пендъргаст?

— Така мисля. Да. — Той се обърна към останалите от групата. — Нора, Кори, здравейте.

— Това… това е неочаквано — заекна Гарсия. — Какво… ъъъ… ви води в Албакърки, агент Пендъргаст?

— У мен се събуди лек интерес към случая, по който работеше моето протеже агент Суонсън. Простете, че взех назаем част от вашите доказателства. Бях възхитен колко много е постигнала и ми беше любопитно какви празноти още остават.

— Вашето протеже? — учуди се Гарсия.

— Е, предполагам, че технически погледнато, сега е протеже на агент Моруд. Въпреки това имам някои идеи. Бихте ли искали да ги чуете?

— О, да, разбира се.

— Заех онова малко помещение ето там. Моля да ме последвате, ако желаете.

Все още смаяна, Кори последва останалите, които Пендъргаст водеше с леката си котешка походка към помещение, което приличаше на изоставен килер за метли. Цялото пространство беше заето от една маса и на нея лежаха липсващите доказателства.

— Аз сам се информирах — обяви Пендъргаст с хладна усмивка, — така че можем да си спестим въведението. Мисля, че всички сме съгласни, че Фаунтин и неговата група не са търсили съкровището на връх Викторио. Но каквото и да са търсили, трябва да е много ценно. Толкова ценно, че си е заслужавало убийството на полицай, както вие на собствен гръб научихте, шериф Уотс, когато изненадахте господин Ривърс да копае в мазето на ето тази постройка тук.

Той почука по старата скица на града с един от тънките си като крака на паяк пръсти.

— Говори се, че това е бил публичен дом. Но това не е истина. Бил е просто пансион с кръчма на първия етаж. Може да видите изписани имената на различни хора върху скицата с почерка на господин Фаунтин. Искал е да разбере кой живее във всяка стая. Въз основата на доказателствата, изглежда, може да се заключи, че интересът му е бил съсредоточен върху човек на име Хюстън Смит.

Той плъзна скицата към малката група хора.

— Ето неговото име в тази малка стая тук.

Всички протегнаха вратове да видят името надраскано на съответното място на скицата.

Пендъргаст се изправи.

— Кой е бил този Хюстън Смит? Не е изненадващо, че е бил миньор. Както може да видите от този списък с работници в рудника на дружеството, много от тях идвали от Четвърта кавалерия, чиято главна квартира е била близо до Сокоро. Това е била кавалерийската част, която е преследвала и заловила Джеронимо, военния вожд на апахите. След залавянето му членовете на Четвърта кавалерия били уволнени. Неколцина дошли да работят в Хай Лоунсъм, защото там току-що било открито злато и минното дело бързо се развивало.

Кори слушаше и се питаше това накъде ли водеше. Спомни си, че Фаунтин разказа почти същото, когато Уотс за първи път ѝ показа призрачния град.

Пендъргаст избута напред друг документ.

— Ето документите на Смит за уволнението му от армията. Бил е лейтенант в Четвърта кавалерия и дясна ръка на капитан Хенри Уеър Лоутън, командир на частта. Лейтенант Смит изиграва решаваща роля за залавянето на Джеронимо, или би трябвало да кажа за „доброволното предаване“, тъй като апахът никога не е бил залавян. Бил е заблуден да се предаде.

Пендъргаст измъкна една снимка.

— Това е прочутата снимка на Джеронимо и неговата група воини, когато дошли да се „предадат“. Обърнете внимание колко тежко са въоръжени. Отдавна се били отказали от стрелите в замяна на най-новите смъртоносни пушки.

Напомнящата на паяк ръка извади още един документ.

— Ето смъртния акт на Смит. Ще установите, че той е един от онези нещастници, затворени в шахтата. Тялото му не е било намерено. Ето — продължи Пендъргаст — документ, отпреди почти десетилетие. Това е протокол от търг с наддаване. Пушката „Уинчестър“ модел 1866 г. на капитан Лоутън е продадена за милион и двеста хиляди долара — най-висока цена, плащана за оръжие до този момент. Любопитно е, че е сред документите на Фаунтин. Или пък не е чак толкова любопитно.

Пендъргаст спря поглед върху групата.

— Всичко това е много показателно, нали? Вече изглежда доста ясно какво са търсили Фаунтин и неговите хора.

Кори нищо не каза. На нея въобще не ѝ беше ясно. Нищо в този лабиринт от объркващи доказателства сякаш нямаше връзка помежду си.

След мълчанието, което посрещна неговото изявление, по лицето на Пендъргаст плъзна лека усмивка.

— Агент Пендъргаст — обади се Моруд, — може ли да навлезете в малко повече подробности за връзките, които виждате между тези доказателства?

Веждите на Пендъргаст се стрелнаха нагоре в престорена изненада.

— Повече обяснения?

— За онези от нас, на които липсва вашата забележителна проницателност — отговори сухо Моруд.

Кори виждаше, че Пендъргаст се забавлява искрено.

— Много добре. Какво е първото, което се случва на въоръжен човек, който се предава на врага си?