— Честно казано, никоя от тях не е смъртоносна или осакатяваща. Сякаш е паднал от мулето си.
Изявлението предизвика приглушен смях.
— Не бих бързал със заключенията — изтъкна Моруд. — Може да се е бил, освен това е възможно да е имал много по-сериозни вътрешни наранявания. Провери ли?
— Да, сър. В коремната кухина не бяха открити признаци за кървене. Органите са още в лабораторията, но засега нищо не сочи вътрешни наранявания. Предвидено е останките да бъдат сканирани с компютърен томограф, което ще ни даде по-определен отговор.
— Чудесно. Д-р Лейтроп? Отправям на вас и агент Суонсън похвала за чудесната лицева реконструкция.
— Благодаря, сър — отговори Лейтроп. — Искрено благодаря!
Кори слезе от подиума. Направо не можеше да повярва, че този задник Лейтроп си беше присвоил заслугите за нейната лицева реконструкция. Може би трябваше да възрази, когато Моруд предложи деликатно Лейтроп да присъства на доклада. Тя се беше съгласила и след това той брутално си приписа нейната работа.
Видя Нора, която идваше към нея.
— Чудесна презентация — поздрави я Кори. — Високо оценявам жеста. Благодаря.
— Радвам се, че можах да помогна. — Нора я изгледа внимателно. — Ти добре ли си?
— Да — измърмори Кори под нос, докато си подреждаше папките и прибираше компютъра.
Докато залата се изпразваше, Моруд стана и дойде да поздрави Нора.
— Д-р Кели, искам да ви благодаря за днешната лекция.
— Няма защо.
— Както сама видяхте, кръстът предизвика значителен интерес.
— Злато, скъпоценни камъни, изгубени рудници — това винаги предизвиква хорския интерес.
— Понякога дори прекалено — отбеляза той и се обърка към Кори. — Свършила си чудесна работа с реконструкцията.
— Сър, трябва да знаете, че д-р Лейтроп си приписа заслугите за работа, която аз…
Моруд вдигна ръка.
— Д-р Лейтроп е световен специалист по разликите между черепите на кон и муле. Това ли искаш да ми кажеш? Защото не желая да слушам никакви оплаквания.
Кори замълча, а по лицето ѝ плъзна руменина.
Гласът на Моруд омекна.
— Един съвет: позволявай на другите да споделят заслугите с теб дори да не го заслужават. Това ще подейства чудотворно на твоята кариера. — Той се наклони към нея. — Аз зная чия е реконструкцията и съм човекът, който има значение.
— Да, сър.
Моруд се обърна към Нора.
— Ако нямате нищо против, искам да поговоря с Кори на четири очи.
— Разбира се.
Нора остави двамата насаме в съвещателната зала. Кори видя, че на лицето на Моруд се появи строго изражение.
— Трябва да говоря с теб за Брад Хъки — каза той.
— Какво за него?
— Двамата сме водили няколко разговора по въпроса колко е важно да се разбираш с всички. Дори с онези, с които ти е трудно. Във ФБР отдаваме голямо значение на поддържането на добри работни отношения. В основата на нашата работа е да влизаме в контакт с противни, ретроградни, гадни и дори криминални типове.
Кори се вторачи в Моруд и почувства прилив на гняв.
— И какво точно каза Хъки?
— Каза, разбира се, аз не му вярвам напълно, че е трудно да се работи с теб, че не проявяваш уважение и не си отворена за сътрудничество.
Кори изчака секунда.
— Нещо друго?
— Че си сбъркала вида на кост, намерена от него, и си се намесила в съставянето на неговия протокол за свършената работа.
— И му вярвате?
Кори не възнамеряваше да използва толкова предизвикателен тон и въпросът ѝ, изглежда, изненада Моруд.
— Не, не му вярвам, като изключим факта, че случаят показва неуспеха ти да се разбираш с хората.
Кори си пое дълбоко дъх.
— Напълно съм готова да се разбирам с „противни, ретроградни, гадни и дори криминални типове“ като част от работата ми.
— Радвам се да го чуя, но…
Кори го прекъсна.
— Обаче
Моруд се смръщи.
— Ами, по принцип…
— Тогава моля за извинение, защото ви заявявам направо, че няма да го направя. Няма да търпя подобно поведение от сътрудници, особено пък от онези, които фактически са ми подчинени. Това ще подкопае моя авторитет на специален агент. Не сте ли съгласен с това?
В залата настъпи дълго мълчание. Моруд не отместваше поглед от Кори. Накрая попита:
— Той толкова гаден ли беше?
— Дори повече. Освен това искам да подчертая, че бях готова да си замълча. Хъки се оплака, не аз.
— Докладва, че си го нарекла „чудо без пишка“. От твоя страна това не е особено професионално.
— Вероятно не. Обаче твърдя, че ако се беше отнесъл с някой мъж както с мен, онзи щеше да му скъса задника.
Моруд кимна бавно.
— Добре, разбирам те. Не искам агентите ми да си имат работа с подобно отношение.