Опашката на скорпиона

— Моят прадядо, значи вашият мъртвец, е имал едно дете. Името му е Мърфи Гауер. Отведен бил от майка си в нейния наследствен чифлик, където се намираме сега, когато напуснала съпруга си. Мърфи Гауер беше моят дядо. Той наследил това място и се оженил за Елайза Хорнър, моята баба, и имали едно дете — моят татко. Той също се казваше Джеси. Живял е известно време в Кълвър Сити, Калифорния. След това се върнал тук и се оженил за моята майка Милисент. Опитали се да разработят ранчо в околностите на Магдалена. Там прекарах първите си дванайсет години. След това ранчото фалира, мама си тръгна, получих стипендия за „Харвард“, татко почина и аз отпаднах.

— „Харвард“? — избъбри Нора.

— Да, „Харвард“. Пълна стипендия. Не гледайте толкова изненадано. Бях две години в „Харвард“ и се справях много добре. — За първи път лицето му придоби малко цвят — от срам се изчерви.

— Продължавайте — подкани го Кори.

— Заминах за Ню Йорк и се заех с писане. Не се получи. Имах нужда от спокойствие и тишина. Затова се върнах тук — да напиша романа си. Все още работя по него.

Настъпи мълчание.

— Как се казва вашият роман? — поинтересува се Кори.

— „Плачевен“.

Отново настъпи мълчание.

— И какво се случи след това с вас? — попита Кори с внезапна острота в тона.

Бледото лице на Гауер се покри с цветни петна.

— Какво искате да кажете? Нищо не се е случило. Живея с яйцата от онзи кокошарник там. И си пиша романа.

— В продължение на десет години?

Той се размърда.

— На Джеймс Джойс са му били необходими седемнайсет години, за да напише „Бдението над Финеган“.

Кори се наклони към него.

— Онова, което исках да кажа, е, кога станахте наркоман?

Лицето на Гауер се изчерви от гняв. Той се изправи несигурно.

— Махайте се от шибаната ми собственост!

Кори също стана, последвана от другите.

— А вие се отървете от наркотиците, защото иначе ще умрете.

— С моя кръст какво ще стане?

— Когато няма да е повече нужен като доказателство, има процес, чрез който можете да предявите своите претенции. Ако наистина сте единственият наследник и не сте умрели дотогава.

Той ги гледаше от верандата, докато те се връщаха при джипа.

— Исусе — възкликна Уотс, — бяхте много корава с този тип. — Внимателно окачи шапката си на закачалката за шапки в задната част на седалката и се настани зад волана, гледайки я с любопитство като Нора. Това избухване беше твърде нехарактерно за нея.

— „Харвард“ и сега това? — изсумтя гневно Кори. — Истинска трагедия. И… — Тя се поколеба.

— Продължавай — подкани я Нора.

— Видях същата гадост в моето семейство. Имам непоносимост към подобни неща.

22.

Кори слезе по бетонните стъпала в мазето на полевия офис на ФБР в Албакърки. Имаше вид на заспал с тъмните прозорци и празния паркинг, което не беше изненадващо, защото беше пет сутринта. Беше се събудила от кошмар — повторение на неточния изстрел, и след това повече не можа да заспи. Накрая се предаде и стана от леглото. След като взе душ и изяде едно енергийно блокче с ядки и сушени плодове, прокарвайки го с две чаши кафе — черно и силно, се качи на колата и потегли на работа. Безпокоеше я скелетът на мулето — Лейтроп се оказа особено потаен при проучването на неговите кости и тя с труд беше успявала да наднича над неговото рамо, докато работеше. По онова време го беше оставила да се налага, защото смяташе, че мулето не е толкова важно, колкото проучването на Гауер. Обаче още имаше въпроси без отговор — особено защо животното е било застреляно, и искаше да разполага с време, за да го огледа по-внимателно, без налагащият се стар патолог да се върти наоколо.

Използва електронната карта ключ, за да влезе в съдебномедицинската лаборатория, и запали лампите. Претъпканият вход беше още по-тесен от обикновено заради пристигналите и неотворени кашони и кутии, натрупани една върху друга. Тя научи, че това беше постоянен проблем. Товарната рампа се намираше срещу лабораторията и коридорът и площадката пред входната ѝ врата се оказваха удобно място да се стоварват новопоръчани запаси, които хората бяха твърде мързеливи да разопаковат и да приберат бързо по местата им. Самият Лейтроп имаше немалка вина за това положение, защото по етикетите се виждаше, че много от пакетите бяха изпратени от фирми за снабдяване с медицински и лабораторни материали.

Кори мина през бъркотията от нахвърляни пакети и кашони, за да стигне до операционната. Тя също беше препълнена с маси за аутопсии с подвижни опори за главата, мивки и съдебномедицинско оборудване. В другия край на операционната имаше хладилник за трупове с няколко отделения. Едно от тях сега беше заето от останките на Джеймс Гауер, а в другото се намираха останките на неговото муле или мъска — по дяволите, никога нямаше да запомни тази шибана дума.