Опашката на скорпиона

Никаква реакция.

— У него беше намерен ценен предмет.

Пак нямаше отговор.

— Негов потомък ли сте? Търсим законния собственик.

След това обяснение малко по-късно вратата бавно се отвори отново и призракът застана на прага.

— Какъв предмет?

— Ако позволите на мен и моите партньори да седнем на вашата веранда, можем да говорим за това.

Той бавно им махна да идват.

Уотс слезе от джипа и сложи удивителната си шапка. Нора го последва. Качиха се по стъпалата на верандата, където имаше изтърбушен диван и няколко паянтови стола. Всички седнаха, а олюляващият се Гауер се настани на един от столовете. Костеливите му колене щръкнаха през дупките в панталоните.

На верандата беше хладно и ухаеше на борови иглички. Хубаво място, помисли си отново Нора, стига да не обръщаш внимание на боклуците в двора.

Тя огледа Джеси Гауер по-внимателно. Зениците му бяха разширени, а самият той изглеждаше отпаднал. Много отпаднал. Тя се запита как ли получава наркотиците си толкова далеч?

— Разкажете ми за този предмет — подкани той.

— Първо, имате ли роднинска връзка с Джеймс Дулин Гауер?

— Искам да знам за „ценния предмет“.

— Ще научите за него — обясни Кори, — щом веднъж установим вашата връзка с Джеймс Дулин Гауер, ако изобщо имате такава.

Официалният тон или може би намекът за липсата на връзка, изглежда, го събудиха. Той стана.

— Да ви го начукам.

— Добре — каза Кори, — хайде да си вървим. — Тя се обърна към Уотс. — Очевидно няма нищо общо с Джеймс Дулин Гауер и златния предмет.

Щом чу последните думи, мъжът спря на място.

— Златен предмет ли?

Кори се вторачи в него.

— Господин Гауер, трябва да знам дали ще ни сътрудничите.

— Ще сътруднича. Ще го направя. — Той се отпусна отново на стола. След дълго мълчание каза: — Джеймс Дулин Гауер е моят прадядо.

Кори извади снимка.

— Това той ли е?

Гауер взе снимката с трепереща ръка и се вторачи в нея.

— Откъде я взехте?

— Това е лицева реконструкция по черепа на човек, намерен в призрачен град на няколко мили оттук. Мъжът е идентифициран засега като Джеймс Гауер.

— Много е добра. Наистина е той.

— Искам да съм сигурна. Ето още снимки.

Той ги прегледа.

— Сигурен съм, че е той. Изчезнал е дълго преди да се родя, но съм виждал достатъчно снимки, за да знам.

Кори прибра снимките.

— Разкажете ни за него.

— Няма много за разказване. Имаше бедно ранчо в Сан Андрес. Правителството конфискува неговото ранчо, както и всички останали около него, когато направиха ракетния полигон „Уайт Сандс“.

— Правителството му е взело ранчото?

— О, да. И след като тези правителствени копелдаци му откраднаха ранчото и му платиха почти нищо за него, той прекара последните няколко години от живота си в опити да си изкарва прехраната. Поне така ми е разказвал баща ми. Беше сигурен, че правителството е взело земята, защото са искали нещо от нея — може би петрол или злато. Моята прабаба го напуснала, а след това и той изчезнал. Никой повече не чул нищо за него.

— Кога е изчезнал?

— Няколко години след като му откраднали ранчото. — Той помисли малко. — Предполагам в средата на 1940-те, поне според онова, което ми е казвал баща ми.

— Някой издирвал ли го е?

— Хората от правителството и шерифът организирали небрежно издирване в продължение на няколко дни, но скоро спасителният отряд се отказал. Значи сте намерили тялото горе в Хай Лоунсъм?

— Кое ви кара да мислите така? — попита Кори.

— Споменахте, че тялото било намерено в призрачен град на няколко мили оттук. Хай Лоунсъм е единственият, за който се сещам.

— Предположението ви е точно. Тялото било намерено от иманяр.

— Какво е правил там?

— Точно това се опитваме да разберем — призна Кори. — Някакви идеи?

Той поклати глава.

— Нямам представа. Как е умрял?

— Опитваме се да установим. Може да е убийство, а може и да е нещастен случай. Има ли някакви слухове или истории, които са се предавали във вашето семейство?

Той я изгледа подозрително — или може би параноично, помисли си Нора.

— Нищо особено. Значи е носел нещо ценно? Златният часовник?

— Неговият златен часовник? — повтори Кори.

— Да. Джобен часовник със съзвездия, гравирани на задния капак. С връщаща се стрелка.

— Каква стрелка?

— Връщаща се стрелка. Хронографът е часовник с вградена функция хронометър. Зануляването на хронометъра става чрез един или два бутона, без да е нужно да се спира хронографът. Създаден е за пръв път с подобна „компликация“, както се нарича, през 1920-те години.

— Явно знаете много по този въпрос — отбеляза Кори.

Гауер сви рамене.

— Баща ми разбираше от ремонт на часовници. Часовникът означаваше много за моя прадядо. Струвал е много пари.

След кратка пауза Кори продължи:

— Намерихме предмет от злато. Но не беше часовник, а кръст.

— Кръст? — Изглежда, Гауер изпитваше затруднение да си представи своя прародител с такъв предмет. — Колко струва?

— И това се опитваме да разберем.

— Аз съм единственият наследник, така че принадлежи на мен. Както казахте, „законен наследник“.

Тук Нора се намеси.

— Ще ни бъде от полза, ако нахвърлите една скица на вашата семейна история и роднински връзки. Нещо като родословно дърво.