Опашката на скорпиона

Измъкнаха се иззад кирпичената стена. Градът беше потънал в мрак, а в другия край се виждаха ярките светлини на фаровете. Като се стараеха кирпичените стени да остават между тях и светлината от фаровете, двамата започнаха да се промъкват по-близо.

На половината път през града, когато завиваха иззад стената на разрушена сграда, изведнъж светнаха две допълнителни светлини, които ги заслепиха и заковаха на място. Явно имаше пост в очакване на подобно нахлуване. Лъчите сякаш идваха от нищото. Моруд чу едновременното щракане на предпазители.

Един глас каза:

— Спокойно, взели сме ви на мушка с три оръжия, така че не правете глупости.

Моруд замръзна. Виждаше червените точки на лазерните прицели да играят по гърдите им.

— Шерифе, дръж ръцете си настрана от тези револвери.

— Да, сър — отговори Уотс.

Сега от мрака излезе бавно висок мъж и застана по средата между двете светлини. Носеше шлифер и каубойска шапка. Беше въоръжен с пушка и пистолет. Когато стигна до средата на улицата между новодошлите и кипящата дейност в другия край, той спря. Моруд го гледаше вторачено. Нещо у този човек му се струваше познато, но не и гласът. Две други фигури излязоха частично от сенките с насочени пушки и фенерчета в ръцете. Когато лъчът на едното за кратко освети лицето на високия мъж, Моруд изведнъж осъзна кой е той.

Мъжът с шлифера беше военният полицай от видеозаписа.

— Е, господа, да започваме — каза той с провлачен говор. — Шерифе, ти пръв. Извади двата револвера от кобурите. Бавно като на забавен кадър. Дръж ги само с два пръста. Дръж ги на ръка разстояние от себе си и ги пусни на земята. Разбираш ли, приятел?

— Да, сър.

Само с палец и показалец, много бавно, Уотс прехвърли лявата ръка върху дясната, измъкна двата револвера от кобурите и ги протегна, докато те се поклащаха.

— А сега ги хвърли.

— Хвърлете се на земята и се търкулнете наляво — измърмори Уотс на Моруд с ъгълчето на устата.

Моруд се напрегна.

— Казах да ги хвърлиш, приятел.

Уотс започна да раздалечава пръсти, но внезапно със светкавично стрелване на двете ръце ги хвана и вдигна нагоре в позиция за стрелба. Стреля едновременно в две посоки с притиснати към тялото лакти. Улучи мъжете от двете страни и ги запрати да се търкалят в прахоляка. Сетне се хвърли надясно и се претърколи в момента, когато мъжът с шлифера вдигна пушката, за да стреля. Моруд последва примера на шерифа, извади своя „Глок“, претърколи се наляво и стреля по мъжа, който още стоеше.

Обаче не уцели и мъжът с шлифера стреля, куршумът улучи дясната му ръка. Все едно някой го беше ударил с бухалка, пистолетът му отлетя, въртейки се във въздуха. Замаян в прахта, Моруд чу още изстрели и викове. Почувства как някой го хваща и рязко го вмъква в малка руина. Изтрещяха още изстрели, куршумите глухо се забиваха в кирпичените стени.

Уотс приведе над него, стиснал пистолета му.

— Страхотна стрелба — успя да каже Моруд.

— Вие сте ранен.

— Да.

Уотс вече късаше парче плат от ризата, за да превърже ръката на Моруд. По това време главата на агента вече се беше прояснила и шокът от раната премина в болка. Което по свой начин не беше лошо.

— Дайте ми пистолета. Мога да стрелям с лявата ръка — каза Моруд.

— Радвам се да го чуя — отвърна Уотс.

— Но нищо не мога да улуча — обясни Моруд. Стрелбата отново се усили. Над главите им просвирваха куршуми или се забиваха в стената. Като съдеха по посоките, откъдето идваха куршумите, бяха притиснати към земята от кръстосан огън. След това се чу внезапен взрив от стрелба, последвана от съскане на пробити гуми и звук от автомобилен клаксон, който рязко замлъкна. Мъжете бяха намерили колата им и я бяха извадили от строя.

— Колко са? — попита Моруд.

— Предполагам пет-шест. Без да броим двамата, които застрелях.

Моруд изръмжа.

— Аз имам двайсет и пет патрона в колана, плюс шест в барабаните — каза Уотс. — А вие?

— Петнайсет — отговори Моруд, като опитваше да не обръща внимание на болката. — Трябва да разузнаем тяхното прикритие, местоположение и полета на обстрел. Това означава да си подаваме главите.

— Добре.

— Някои от тях имат пушки — предупреди Моруд.

— Да, ще бъде трудно.

Поредният залп запрати куршуми в стените.

— Ето какво ще направим — предложи Моруд. — И двамата ще се изправим и ще открием огън за кратко, колкото да видим кое какво е. Бързо, по-малко от секунда.

— Разбрах.

— На три. — Моруд отброи и двамата се изправиха, откриха яростна стрелба, после отново се скриха. В отговор последва нов залп.

— Не знам за вас — каза Уотс, — но аз видях, че имат добро прикритие, открити полета за стрелба, ние сме заобиколени, а те напредват към нас.

Моруд отново изсумтя.

— Бих казал, че сме прецакани — обобщи Уотс.

Моруд затвори очи, справи се колкото можа с болката, после отново ги отвори.

— И аз мисля същото. — Пое си дълбоко дъх, издиша. Трябваше да се съсредоточи.

— Може би е време да си стиснем ръцете и да си кажем сбогом, както правят в каубойските филми.

Моруд направи гримаса.

— Още не.

53.