Опашката на скорпиона

— Все пак не са разполагали с технологиите на двайсет и първи век — изтъкна Нора. — Колко е странно името на този връх. Дали прилича на вдигната за удар скорпионска опашка? Или е наречен така по някаква друга причина?

Кори сви рамене. Уголеми изображението, съсредоточавайки се върху северния край на планинската верига Оскура близо до мястото на опита „Тринити“. Там имаше толкова много хълмове и върхове, че бяха трудни за преброяване.

— Ето една идея — каза Нора. — След като Гауер е намерил съкровището, сигурно се е насочил обратно право към Хай Лоунсъм, носел е кръста като доказателство за своето откритие. Ето го Хай Лоунсъм на картата. Маршрутът му трябва да го е отвел на около километър и половина от мястото на взрива от едната или другата страна: ето тук, за да бъде засегнат от експлозията. Хайде да прекараме линии от Хай Лоунсъм до точки на километър и половина от двете страни на мястото на взрива и да видим кои хълмове пресичат.

С помощта на услугата на „Гугъл“ за чертане на линии тя изтегли две. Те пресичаха предпланините на Оскура, минавайки през около дузина върхове. Нора и Кори се наведоха, за да гледат изображенията на екрана по-отблизо.

— Уха! — извика Нора. — Виж този хълм! Видя ли го?

Кори увеличи изображението. Хълмът на картата се казваше Присмехулник.

— Нищо не виждам.

— Не самия хълм, а малкия каньон, който срязва основата му.

Кори се вгледа в мястото. Каньонът се извиваше от долу нагоре, имаше формата на вдигната скорпионска опашка с издуто жило в края.

— Мамка му!

— Мамка му е много точно — съгласи се Нора, която потреперваше от възбуда, а сърцето ѝ блъскаше в гърдите. — Това е върхът! Това е мястото, където е скрито съкровището на върха Викторио!

Час по-късно Кори и Нора държаха в ръцете си по една празна чаша за вино. Бяха пийнали, за да отпразнуват случая. Скъпоценният пергамент беше внимателно прибран обратно в найлоновия плик за доказателства и заключен в сейфа, модел ФБР, в домашния офис на Кори. Тя опита да се свърже с Моруд, но отговаряше само гласовата му поща.

Нора стана.

— Време е да се връщам в Санта Фе — съобщи тя. — Скип е приготвил вечеря за нас и става опак, ако изсъхне във фурната.

— Добре. — Кори също стана. — Да се срещнем утре сутринта в осем в моята кабинка. Тогава заедно ще представим всичко на Моруд.

— Нямам търпение.

Кори се усмихна при тази мисъл.

— Направо ще се шашне.

52.

Когато наближиха гребена на прохода, които водеше към Хай Лоунсъм, Моруд спря колата от едната страна на пътя.

— По-добре да не позволяваме нашите фарове да се виждат от върха на билото — каза той. — Първо да хвърлим едно око, за да видим какво става.

Уотс слезе, сложи си каубойската шапка и затегна колана с двата револвера. Моруд се въздържа от коментар на този ритуал, но в себе си се развесели. Извади бинокъл от жабката и двамата влязоха в боровата гора, за да се изкачат до върха на билото.

Под тях на около километър разстояние се показа Хай Лоунсъм. Виждаше се светлина. Моруд погледна през бинокъла и видя два пикапа, паркирани под прав ъгъл един спрямо друг, лъчите на фаровете им осветяваха кипящ труд. Няколко мъже бяха заети да разглобяват втория дървен етаж на къщата, в която беше открито тялото на Гауер. Двама други с оръжие в ръце очевидно стояха на пост.

— Копелдаци! — изруга Уотс.

Моруд преброи мъжете и потвърди, че се виждат петима.

— Трябва да повикаме подкрепление — реши той.

Уотс изсумтя.

— Колко време ще отнеме?

— Часове, но алтернативата е да ги арестуваме сами, а това ще е самоубийство.

След малко Уотс кимна.

— Викайте подкреплението.

Върнаха се при колата. Моруд свали микрофона на радиостанцията, но бяха извън обхват. Мобилните телефони също нямаха покритие. Той запали двигателя.

— Единственото, което можем да направим, е да се върнем назад, докато намерим покритие, и оттам да ги повикаме.

Уотс изду устни.

— Агент Моруд, мога ли да направя едно предложение?

— Разбира се.

— Нека се приближим по-близо до тези хора и да видим дали не можем да установим нечия самоличност, или поне да запишем някой регистрационен номер. За времето, което ще е нужно да се върнем обратно, за да намерим покритие, тези типове могат да се измъкнат.

Моруд обмисли предложението. В него се съдържаше риск, но и възнаграждение. Дори някой регистрационен номер щеше да е от полза.

— Добре — съгласи се той най-накрая. — Идеята не е лоша.

Моруд подкара пикапа, но без да светва фаровете. Луната още не се беше показала, но на небето над пустинята имаше още отблясъци, които бяха достатъчни, за да се вижда. След като прехвърлиха най-високата част на прохода, започна леко да спуска пикапа по обратните завои. Бавно и тихо, ползваше само спирачките с изключени скорости, за не се чува шумът от превключването. Когато стигнаха в другия край на града, Моруд плъзна пикапа зад кирпичена стена, която беше добро скривалище. Слязоха от колата. Уотс извади един от 45-калибровите револвери и бавно завъртя барабана. Моруд провери своето оръжие.

— Ще се доближим достатъчно, за да различим някой регистрационен номер и толкоз — каза Моруд.

— Добре.