Опашката на скорпиона

— Бил уплашен до смърт, но въпреки това не искал да изостави приятеля си. Затова останал в бивака, за да чака Гауер. При залез той най-сетне се върнал. Кожата висяла от тялото му като гнила. Бил ранен, окървавен и изгорен. Очите му били червени като кръв. Освен това буйствал като луд. Мулето също било наполовина мръднало. Гауер бърборел за дявола, за златото, за Армагедон. Живял само още половин час, каза Таза, след това той го погребал и застрелял мулето. Напуснал дяволското място и никога повече не се върнал. За съжаление, в паниката си и бързането да се махне забравил медицинския вързоп. Никога повече не припарил там, нито говорел за това до този момент.

Нора замълча. Емоционалното усилие да разправи тази история, напълно източи и останалия гняв от нея. Явно нейният разказ беше въздействал по същия начин на Кори.

След известно мълчание агентката попита:

— Можеш ли да ми покажеш пергамента?

Нора извади кожена папка и измъкна от нея прозрачен джоб, в който беше пергаментът. След това го сложи на бюрото.

Известно време Кори го гледа втренчено. После взе пакета с доказателства от чантата си и извади своето парче пергамент. Остави го на бюрото до това на Нора. Срязаните краища напълно съответстваха.

Нора гледаше в недоумение.

— Божичко, къде го намери?

— В ранчото на младия Гауер. Скрит в кокошарника.

— Знаеш ли какво е?

— Не, надявах се ти да ми кажеш.

— Упътване — обясни ѝ Нора. — Упътване за местоположението на съкровището на връх Викторио.

51.

Нора се вторачи в двете парчета пергамент, сложени сега едно до друго на бюрото.

— Имам превода на моята половина — каза тя. — Орландо го направи. Трябва да преведем и твоята част.

— Как ще го направим? — попита Кори, която продължаваше да гледа пергамента. — Не само е бъркотия от криволичещи линии, но и повечето букви са толкова избелели, че не се четат!

— В института Орландо засне моята част под ултравиолетова светлина, а след това обработи дигитално снимките, за да увеличи контраста. Може би ще успеем да направим същото. Имаш ли нещо синьо и прозрачно?

— Имам нещо по-добро — ръчно следователско ултравиолетово фенерче. Стандартно оборудване на ФБР. — Кори се зае да рови из офис материалите и извади малко черно фенерче химикалка.

Нора го взе и огледа.

— Ти ще го държиш насочено към пергамента, а аз ще снимам с мобилния телефон.

Кори насочи фенерчето и го включи, осветявайки документа. Нора забеляза, че под призрачната лилава светлина шрифтът изглеждаше много по-добре. Направи поредица снимки с телефона, след това ги прехвърли в аймака на Кори. Агентката въведе снимките в програма за редактиране на изображения и след като избра най-добрата експонация, започна да работи по тях. В течение на няколко минути, след като увеличи контраста и регулира яркостта, шрифтът на екрана стана достатъчно ясен, за да може да се чете.

Кори се загледа в изображението.

— Дори не приличат на букви!

— Гледай и се учи — каза Нора, изпитала внезапна благодарност към Орландо с неговата педантичност, и отвори страницата със старите кастилски шрифтове. Изтегли таблицата с „Кортезана“. Аз ще използвам това:

— Ето, виждаш ли? Това са всички разновидности на изписването на а.

Кори се вторачи в екрана.

— Страхотно! Нямах представа, че в интернет можеш да намериш подобни неща.

— Просто отнема известно време.

Нора започна да работи, като вземаше буквите от пергамента на Кори една по една, поглеждаше в таблицата и виждаше с каква съвременна буква да я замести. В началото вървеше трудно, обаче след десет минути започна да разпознава буквите по памет. Половин час по-късно вече беше преписала документа на Кори. Облегна се на стола и заяви:

— Това е.

— Можеш ли да го преведеш?

— Разбира се. — Взе празен лист и започна с първото изречение. Работеше бавно, защото от време на време се налагаше да проверява необичайни думи в „Гугъл преводач“.