Осем

Свещената брадва е била използвана за убийството на царя. Ритуалът се е запазил още от незапомнени времена. Играта на шах не е била нищо повече от възстановка. Как не съм го разбрала по-рано?

Камил ми бе подхвърлил да прочета Корана. А Шариф, още с пристигането ми в Алжир, бе споменал колко важен е рожденият ми ден според ислямския календар, който, както повечето древни календари, бе лунен, или по-точно се основаваше на циклите на луната. Въпреки това аз не се бях сетила каква е връзката.

Ритуалът бе същият за всички цивилизации, чието съществуване зависеше от морето — следователно и от богинята на луната, която управляваше приливите, отливите и от която зависеше пълноводието на реките. Същата тази богиня изискваше кървави приношения. За нея избираха отредения за цар, ала владичеството му бе определено от строг ритуал. Той властваше в продължение на една „Велика година“, или осем години — времето, необходимо за лунния и слънчевия календар да завършат цялостен цикъл, като сто лунни месеца бяха равносилни на осем соларни години. В края на определеното време царят бе принасян в жертва, за да умилостиви богинята, а новият цар избиран с изгряването на новата луна.

Този ритуал на смъртта и прераждането винаги се честваше през пролетта, когато слънцето бе между зодиакалните съзвездия Овен и Телец, поне според съвременното им положение, точно на четвърти април. Това бе денят, в който убиваха царя!

Тук бе и ритуалът на тройната богиня Кар, на чието име древните са нарекли Карчемиш67 и Каркасон68, Картаген и Хартум69 и в долмените70 на Карнак71

, и в пещерите на Карлсбад на сегашния чешки курорт Карлови Вари, и Карелиа, през Карпатите, името й е съхранено чак до днес.

Думите, които произлизат от името й, нахлуха в ума ми, докато държах фенерчето и оглеждах монолитната й фигура, извисила се между мен и скалната стена. Защо не бях чувала тези имена никога преди? Тя все още присъстваше в думи като „кармин“, „кардинал“ и „кардинален“, да не забравя и „карма“, а също и в безкрайно многото понятия, свързани с прераждането, преображенията и забвението. Тя бе в думи от човешкото тяло като кардия72, тя бе в трепета на съдбата, навита като вълната на каракул, като спиралната форма, която бе в основата на Вселената. Нейната сила бе отприщила мощта на „Шаха Монглан“.

Обърнах се към Лили. Фенерчето трепереше в ръката ми и двете се прегърнахме, за да почувстваме топлината си, докато студената лунна светлина ни обливаше като леден душ.

— Знам, че копието сочи нагоре — заяви с немощен глас тя и вдигна ръка към рисунката на стената. — Но не е насочено към луната, защото луната не е знакът, който търсим. Става дума за нещо, върху което пада лунната светлина, и то е горе, на скалата. — Стори ми се уплашена. Мен също ме беше страх да се катеря по скалите посред нощ. Сигурно нагоре имаше поне сто и двайсет метра.

— Може би — отвърнах. — В моя бизнес има една поговорка: „Не е нужно да имаш ум, а преум.“ Вече ни е ясно какво се иска от нас — знаем, че фигурите са някъде наоколо. Имаше и още нещо, а ти разбра за какво става въпрос.

— Така ли? — Тя ме погледна с огромните си сиви очи. — И какво е то?

— Погледни жената на стената — подсказах й аз. — Поела е с лунна карета през море от антилопи. Дори не ги забелязва — отвърнала е поглед от нас и е насочила копието си към небето. Само че тя самата не гледа към небето…

— А право в планината! — извика Лили. — Вътре в скалите са! — Въодушевлението й се стопи, когато се огледа наоколо.

— А ние какво да правим, да взривим скалите ли? Май съм забравила да взема нитроглицерин73.

— Я се стегни — обърнах се към нея аз. — Намираме се в Каменната гора. Как според теб тези дантелени спирални камъни са заприличали на дървета? Пясъкът не въздейства по този начин на камъка, колкото и силен да е вятърът, който го разнася. Пясъкът изглажда, полира. Единственото, което придава подобна форма, е водата. Цялото това плато е било създадено или от подземни реки, или от океани. Нищо друго не може да извая тези форми. Водата прорязва дупки в скалите… Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

— Лабиринт! — извика Лили. — Опитваш се да ми кажеш, че вътре в скалата има лабиринт! Ето защо отстрани са изобразили лунната богиня като лабрис. Това е послание, също като табелите по пътя. Въпреки това копието сочи нагоре. Водата трябва да е придошла и да е нахлула отгоре.

— Може и така да е — съгласих се с неохота. — Погледни скалната стена. Виж как е изрязана. Вдлъбва се навътре, издълбана е като паничка. Това е точно начинът, по който се образуват всички морски пещери. Виждала си ги по бреговете на Кармел и Капри. Според мен входът е долу. Поне дай да проверим, преди да си счупим главите, като тръгнем да се катерим по тези скали.