Осем

— Тя е велика кралица — Кралицата на нощта — отвърна Шахин. — Планетата й е Меркурий, богът на изцелението. Брадата показва забележителната й сила.

— Майка ми е велика кралица… нали така ми каза? — продължи да пита Шарло. — Тя обаче няма брада.

— Може би предпочита да не показва силите си.

И двамата погледнаха към пясъците. В далечината се виждаха множеството палатки, откъдето бяха дошли. Гигантските пирамиди около тях блестяха под златното слънце, пръснати като детски кубчета в празната долина. Шарло вдигна към Шахин огромните си сини очи.

— Кой ги е оставил тук? — попита той.

— Много крале преди много години — обясни Шахин. — Тези крале са били велики свещеници. На арабски ги наричаме кахин

. Който познава бъдещето. И финикийците, и вавилонците, и кабиру — онези, които вие назовавате евреи — наричат свещениците си кохен. А на моя език, на кабилски, им казваме кахуна.

— Аз такъв ли съм? — попита Шарло, когато Шахин му помогна да се смъкне от лъвската лапа, на която бяха седнали. По пясъка се виждаха конници, които разпръсваха облаци пясък под златистата светлина.

— Не — отвърна тихо Шахин. — Ти си много повече.

Когато конниците спряха, младият ездач най-отпред скочи на земята и закрачи напред, смъквайки ръкавиците си. Дългата му кестенява коса се стелеше по раменете. Коленичи пред Шарло, докато останалите слизаха от конете.

— Ето къде си бил — каза младежът. Беше облечен в прилепнали бричове и типично за френската армия сако с висока яка. — Синът на Мирей! Аз съм генерал Бонапарт, млади човече — близък приятел на майка ти. Тя защо не е с теб? В лагера ми казаха, че сте дошли сами и ме търсите.

Наполеон постави длан на яркочервената коса на Шарло и я разроши, след това затъкна ръкавиците на колана си, стана и се поклони официално на Шахин.

— А ти сигурно си Шахин — заяви той, без да изчака отговора на детето. — Баба ми, Анжела-Мария ди Пиетра-Санта, често казва, че си велик човек. Тя изпрати майката на момчето при теб в пустинята, нали? Това стана преди пет години, може би повече.

Шахин бавно свали воала.

— Ал-Калим носи важно съобщение — каза тихо той. — Трябва да бъде чуто единствено от вас.

— Елате, елате — подкани ги Наполеон и махна с ръка към войниците. — Това са офицерите ми. На разсъмване тръгваме за Сирия. Преходът ще бъде труден. Каквото и да има, ще почака до довечера. Каня ви на вечеря в двореца на бея. — Обърна се, готов да си тръгне, ала Шарло го хвана за ръката.

— Тази кампания е обречена — каза той. Наполеон се обърна изумен към него, ала детето не бе приключило. — Виждам глад и жажда. Много мъже ще умрат, ала нищо няма да бъде спечелено. Трябва да се върнете незабавно във Франция. Там ще станете велик водач. Ще имате много власт по света. Ала тя ще бъде ваша само петнайсет години. След това ще се свърши…

Наполеон отдръпна ръка, докато офицерите му наблюдаваха сцената, обзети от неудобство. Тогава младият генерал отметна глава назад и се разсмя.

— Казаха ми, че те наричат малкия пророк — усмихна се той на Шарло. — В лагера ми се говори, че си предсказал на войниците по колко деца ще имат, в кои битки ще пожънат почести или ще срещнат смъртта си. Ако генералите бяха пророци, можеха да избегнат много провали.

— Едно време е имало генерал, който е бил пророк — заговори тихо Шахин. — Казва се Мохамед.

— И аз съм чел Корана, приятелю — усмихна се отново Наполеон. — Само че той се е биел за славата на Аллах. Ние, горките французи, се бием за славата на Франция.

— Да се пазят онези, които се бият за своята слава — каза Шарло.

Наполеон чу шепота на офицерите си и погледна гневно Шарло. Усмивката му се бе стопила. Лицето му бе потъмняло, докато се опитваше да се овладее.

— Няма да търпя обиди от едно дете — измърмори той. След това добави на висок глас: — Съмнявам се, че победата ми ще припламне, за да изгори толкова бързо, млади приятелю. На зазоряване тръгваме за Синай и единствено правителството може да ме накара да се върна във Франция.

Загърби Шарло, метна се на коня и нареди на един от офицерите Шарло и Шахин да бъдат доведени навреме в Кайро за вечеря. След това препусна сам през пустинята, а хората му останаха да гледат след него.

Шахин се обърна към войниците, за да им каже, че ще се върнат сами, че детето все още не е разгледало пирамидите. Когато офицерите си тръгнаха с нежелание, Шарло хвана Шахин за ръката и двамата тръгнаха сами през просторната долина.

— Шахин — обади се замислен Шарло. — Защо генерал Бонапарт се ядоса на онова, което му казах? Всичко беше истина.

Шахин замълча за миг.

— Представи си, че си в тъмна гора и не виждаш нищо — започна да обяснява най-сетне той. — Единствената жива душа около теб е един бухал, ала не го забелязваш, защото е тъмно. Ти притежаваш зрението на бухала и виждаш по-добре от останалите в тъмното. Ако беше на тяхно място, и ти щеше да се страхуваш.