Осем

— Може би — призна детето. — Но съм сигурен, че нямаше да се разгневя на бухала, ако ме бе предупредил, че мога да падна в яма! — Шахин погледна малкия и по устните му заигра неуверена усмивка. Най-сетне отново заговори: — Да притежаваш нещо, което другите не притежават, е свързано с много трудности, дори носи опасности. Понякога е по-добре да не разбират.

— Също като „Шаха Монглан“ — сети се Шарло. — Мама казва, че е бил заровен на тъмно хиляда години.

— Да — кимна Шахин. — Така е.

Стигнаха до голямата пирамида. На земята пред тях някакъв мъж бе седнал върху вълнена роба, просната на пясъка, а около него бяха разгърнати множество свитъци. Той гледаше към пирамидата над него, ала когато Шахин и детето приближиха, се извърна през рамо. Лицето му се озари, щом ги позна.

— Малкият пророк! — възкликна той, изтупа пясъка от панталоните си и се приближи, за да ги поздрави. Налетите му бузи се разтегнаха в усмивка, когато отметна косата си назад. — Днес бях в лагера и войниците се обзалагат дали генерал Бонапарт ще пренебрегне съвета ти, или ще се върне във Франция. Той не вярва много в предсказания. Сигурно си мисли, че деветият кръстоносен поход ще бъде по-успешен от предишните осем.

— Господин Фурие! — каза Шарло и пусна ръката на Шахин, за да изтича към известния физик. — Открихте ли тайната на пирамидите? Толкова отдавна сте тук и работите толкова много.

— Страхувам се, че не е така. — Фурие се усмихна и погали Шарло по главата. Шахин се приближи до тях. — Единствено цифрите в тези писания са арабски, останалото са някакви драсканици, които не мога да прочета. Казват, че в Розета са открили някакъв камък с надписи на няколко езика. Може той да ми помогне при превода. Ще го отнесат във Франция. Само че, докато дешифрират написаното, аз може да съм мъртъв! — Той се засмя и стисна ръката на Шахин. — Ако малкият ти придружител е наистина пророк, както твърдиш, може би ще успее да разчете тези картинки и ще ни спести доста главоболия.

— Шахин разбира някои от тях — заяви гордо Шарло, мина отстрани на пирамидата и погледна странните надписи. — Този — мъжът с глава на птица — е великият бог Тот. Бил е лекар, който можел да излекува всяко заболяване. Измислил е и писането. Негова работа е било да запише всички в Книгата на мъртвите. Шахин казва, че всеки човек има тайно име, което му е дадено при раждането; то се записва на камък и му се връща, когато умре. Всеки бог има тайно число вместо тайно име…

— Число! — повтори Фурие и погледна бързо към Шахин. — Ти можеш ли да прочетеш тези рисунки?

Шахин поклати глава.

— Аз познавам единствено старите предания — отвърна той на развален френски. — Моят народ тачи цифрите и им приписва божествени способности. Според нас Вселената се състои от числа и е въпрос на вибрации в правилния резонанс, за да се слеят тези цифри с Бог.

— Аз самият вярвам в същото! — извика математикът. — Учил съм физика на вибрациите. Пиша книга по този въпрос, както аз го наричам, „Теория на хармонията“, тъй като се отнася до топлината и светлината! Вие, арабите, сте открили всички истини за числата, на които се базира теорията ми…

— Шахин не е арабин — намеси се Шарло. — Той е синелик от туарегите.

Фурие погледна объркан детето, след това отново погледна Шахин.

— Струва ми се, че си запознат с онова, което търся. Говоря за творбите на Ал-Кваризми, пренесени в Европа от великия математик Леонардо Фибоначи, арабските цифри и алгебрата, които са революционизирали начина ни на мислене. Да не би всичко това да води началото си от Египет?

— Не — отвърна Шахин и погледна рисунките на стената. — Идват от Месопотамия — цифрите са индуски, произлизат от планините на Тюркестан. Онзи, който е знаел тайната и я е записал последен, бил Ал-Джабир ал-Хаян, придворният химик на Харун ал-Рашид в Месопотамия — царят от „Хиляда и една нощ“. Въпросният Ал-Джабир бил суфи95 мистик, член на небезизвестните хашашини. Той записал тайната и затова бил прокълнат за вечни времена. Скрил я в „Шаха Монглан“.

Ендшпил96