Осем

— Така разбрах, че все още има надежда да си жива, че си била бременна — обясни той. — От Давид научих за Марат. — Беше много сериозен, ала Мирей тръсна глава, за да пропъди мисълта. — Има още нещо, което трябва да знаеш — продължи бавно Талейран и погледна Куртиад в очите. — Има една жена — името й е Катрин Гранд. Тя също е свързана с „Шаха Монглан“. Давид ми каза, че Робеспиер я наричал Бялата царица…

Мирей бе пребледняла като платно. Ръката й стискаше ножа за масло с такава сила, сякаш се канеше да го пречупи. В първия момент силите не й достигнаха, за да заговори. Устните й бяха така побелели, че Куртиад й наля шампанско, за да й влее малко сили. Тя погледна Талейран в очите.

— Къде е сега? — прошепна младата жена.

В първия момент Талейран сведе очи над чинията, след това вдигна синия си поглед към нея.

— Ако снощи не те бях открил в каретата — призна бавно той, — сега щеше да е в леглото ми.

Седяха смълчани, Куртиад бе свел поглед към масата, докато Талейран не откъсваше очи от Мирей. Тя остави ножа на масата, отблъсна стола, изправи се и пристъпи към прозорците. Талейран също се изправи, за да я последва, застана зад нея и я прегърна.

— Имал съм много жени — прошепна той до косата й. — Мислех, че си мъртва. А след това, когато разбрах, че не си… Ако я видиш, ще разбереш.

— Виждала съм я — заяви Мирей. Обърна се и го погледна в очите. — Тази жена стои зад всичко. В нея са осем от фигурите.

— Седем — поправи я Талейран. — Осмата е у мен. — Мирей го погледна удивена.

— Заровена е в гората при останалите — обясни той. — Мирей, нали постъпих правилно, като ги зарових и така ни спасих от ужасното проклятие. Едно време и аз исках да се добера до шаха. Играех си с вас двете с Валентин с надеждата да спечеля доверието ви. А стана така, че вие спечелихте любовта ми… Обичам те — призна той. — Трябва ли всички да бъдем въвлечени в блатото на омразата! Нима тази игра не ни струва достатъчно?

— Повече от достатъчно — съгласи се Мирей, лицето й се бе превърнало в маска на горчивина, когато се отдръпна. — Тази жена е убила хладнокръвно пет монахини. Тя е отговорна за Марат и Робеспиер… за екзекуцията на Валентин. Нима забрави… бях там, когато тя умря, заколиха я като животно! — Зелените й очи станаха стъклени, сякаш бе под въздействието на наркотик. — Видях всички как умират — и Валентин, и абатисата, и Марат. Шарлот Корде отдаде живота си заради мен! Подлостта на тази жена няма да остане безнаказана. Казвам ти, че ще се сдобия с тези фигури на всяка цена!

Талейран бе отстъпил крачка назад и я наблюдаваше със сълзи в очите. Дори не забеляза Куртиад, който се приближи, за да положи ръка на рамото му.

— Монсеньор, тя е права — намеси се с тих глас той. — Колкото и да копнеем за щастие, колкото и да ни се иска да не обръщаме внимание… играта никога няма да приключи, докато фигурите не бъдат събрани и скрити. Знаете го не по-зле от мен. Мадам Гранд трябва да бъде спряна.

— Нима не бе пролята достатъчно кръв? — попита Талейран.

— Не искам повече отмъщение — обади се Мирей, припомнила си ужасното лице на Марат, докато й обясняваше къде да забие ножа. — Искам фигурите… играта трябва да приключи.

— Тя ми даде онази фигура, без да я моля — обясни Талейран. — Дори със сила няма да я принудим да се раздели с останалите.

— Ако се ожениш за нея — подхвърли Мирей, — според френските закони цялата й собственост ще ти принадлежи. Тя ще ти принадлежи.

— Да се оженя! — извика Талейран и отскочи като ужилен. — Но аз те обичам! Освен това съм епископ в католическата църква. Обвързан съм с клетва по римското право, не по френското.

Куртиад прочисти гърлото си.

— Монсеньор трябва да бъде освободен лично от папата — предложи любезно той. — Има прецеденти, доколкото ми е известно.

— Куртиад, моля те, не забравяй на кого служиш! — сопна се Талейран. — И дума да не става. След всичко, което си говорил за тази жена, как е възможно дори да предложиш подобно нещо? Заради някакви си седем фигури си готов да продадеш душата ми.

— За да приключи играта веднъж и завинаги — заговори отново Мирей, а в очите й заблестяха тъмни пламъци, — аз съм готова да продам своята.

Кайро, Египет

Февруари 1799 година

Шахин накара камилата да коленичи край огромните пирамиди в Гиза и свали Шарло от седлото. След като пристигнаха в Египет, той искаше на всяка цена да доведе детето на това свято място. Наблюдаваше как малкият подтичва по пясъка около големия сфинкс и се опитва да се изкачи по огромната му лапа. Слезе и той, мина по пясъка, а тъмната му роба се изду от вятъра.

— Това е сфинксът — обясни Шахин на Шарло, когато застана до него. Червенокосото дете, почти на шест, знаеше безупречно и езика на кабилите, и арабски, и родния си френски, за да може Шахин безпроблемно да разговаря с него. — Той е древна тайнствена фигура с глава на жена и тяло на лъв. Седнала е между съзвездията Лъв и Дева, където е слънцето по време на лятното равноденствие.

— След като е жена — обади се Шарло и погледна гигантската каменна фигура, извисила се над него, — защо има брада?