Осемте удара на часовника

— Заднешком. Като се отстъпва, господин следовател. Тези няколко думи, произнесени от Ренин спокойно, но с ясен глас и интонация, която отделяше сричките една от друга, накара всички да млъкнат. Изведнъж всички разбраха колко голямо е значението им. Понеже това прозрение обясняваше истината и хвърляше светлина към непроницаемата доскоро загадка, и то с помощта на един най-обикновен факт.

Ренин тръгна заднешком към прозорците, обяснявайки:

— Ако искам да отида до прозореца, бих могъл, естествено, да вървя направо, но нищо не ми пречи и да се обърна и да отида до него гърбом, ето така. И в двата случая целта се достига. И какъв е изводът от това — повиши глас той. — В осем и половина, още преди да се стъмни, г-н Дьо Горн се е върнал в къщи от дома на баща си, без да оставя следи, понеже снегът не е бил още паднал. В девет часа без десет минути е пристигнал и г-н Винал, също без да остави каквито и да било следи. Следват обясненията между двамата мъже. От началото на пазарлъка до свиването, при което Матиас дьо Горн е победен — минават три часа. После г-н Винал си тръгва, носейки г-жа Дьо Горн. През това време Матиас дьо Горн вързан, набит и побеснял, е обзет от лудо желание за отмъщение. И му идва идеята да използва хитро снега като доказателство срещу своя враг. Същият този сняг, който сега наистина е център на вниманието на следствените власти! И той организира това свое мнимо убийство, по-точно създава външните доказателства, че има такова, и че тялото му е хвърлено в кладенеца. После тръгва заднешком, стъпка по стъпка към дома на баща си, изписвайки по снега своето идване вместо напускането на къщата. Достатъчно ясно ли се изразявам, господин следовател? Изписвайки върху бялата страница на снега своето идване, когато всъщност е напускал дома си!

Следователят бе престанал да нервничи. Този неизвестен и оригинален човек изведнъж му се видя личност, напълно достойна за внимание, с която не подобава да се подиграва.

И вече с променен тон запита:

— А как е напуснал след това и дома на баща си?

— Много просто, с кола.

— И кой е карал колата?

— Баща му.

— Но откъде знаете всичко това?

— Тази сутрин заедно със старши-полицаят видяхме колата и говорихме с бащата. Той, уж както винаги, отиваше на пазар. Синът е бил легнал под платнището. После е взел влака от гара Помпиня и сега е вече в Париж.

Според обещанието му обясненията на Ренин продължиха едва пет минути. Подкрепяше ги само логика и правдоподобност. Но от обърканата мистерия, в която толкова дълго се лутаха, не остана нищо. Мъглата се разсея и истината се очерта в цялата и яснота. Г-жа Дьо Горн хълцаше от радост. Развълнуваният Жером Винал се чудеше как да благодари на този гениален, както му се струваше, човек, който като с магическа пръчка промени хода на събитията.

— Да прегледаме заедно тези следи, г-н следовател — предложи Ренин. — Грешката, която направихме тази сутрин със старши-полицая, е, че се занимахме повече със следите на мнимия убиец и пренебрегнахме напълно тези на Матиас дьо Горн. А именно чрез тях може да бъде разплетен възелът на цялата тази мистерия.

Двамата излязоха навън и се приближиха до следите. Нямаше нужда да ги изследват кой знае колко дълго, за да установят, че повечето от стъпките бяха на левия крак, колебливи, различни една от друга и твърде вдлъбнати откъм токовете.

— Неизбежно при леваците — отбеляза Ренин. — Матиас дьо Горн е трябвало да направи доста повече репетиции, за да може да изравни походката си напред с тази назад. Сигурно и двамата с баща си са почувствали това, особено при криволиците, които могат да се видят, и затова бащата Дьо Горн е имал грижата да предупреди старши-полицая, че синът му предишната вечер е бил доста пиян.

— Отхвърлянето на тази лъжа ме подсети веднага — продължи Ренин. — Когато г-жа Дьо Горн потвърди, че съпругът й не е бил пиян, се замислих за стъпките в снега и се досетих.

Следователят, убедил се най-сетне в тази аргументация, се разсмя.

— Е, сега не ни остава нищо друго, освен да пуснем агенти по следите на фалшивия мъртвец.

— На какво основание, господин следовател? — напомни Ренин. — Матиас дьо Горн не е извършил никакво престъпление. Просто се е поразходил около един кладенец, стрелял е три пъти във въздуха и е захвърлил един чужд револвер в снега. После отишъл при баща си, като вървял гърбом. Във всичко това няма нищо наказуемо. Какви могат да бъдат претенциите към него? Може би парите, 60 000 франка? Но предполагам, че г-н Винал едва ли има намерение да направи оплакване?

— Разбира се, че нямам — заяви веднага Жером.

— Тогава какво, осигуровката-живот в полза на преживелия? Но докато бащата не я поиска, престъпление още няма. И би ме учудило много, ако го направи. Впрочем, я вижте, старият вече идва. Няма да мине много време и ще узнаем и това.

Действително, старият Дьо Горн бързаше към тях. Веселата му физиономия правеше отчаяни опити да изрази тъга и гняв.

— Синът ми го няма. Изглежда, този тук го е убил… Моят нещастен Матиас е мъртъв! Ах, този разбойник Винал — той е убиецът му!