Осемте удара на часовника

— Вече ми съобщихте за това, господин следовател, и това е обвинение за убийство срещу мен. На такъв въпрос не желая да отговарям.

— Но обяснете тогава факта, как така вашият револвер е намерен на двадесет метра от кладенеца?

— И на този въпрос не желая да отговарям.

— И върху странното съвпадение на тези три изстрела, чути през нощта, с липсата на три патрона в барабана на вашия револвер?

— Не, господин следователю, не е имало, както вие вярвате, никаква решителна борба край кладенеца, понеже аз оставих г-н Дьо Горн в тази стая, където остана и револверът ми. От друга страна, ако са били чути изстрели, вероятно куршумите са изстреляни от него.

— Значи това, според вас, са случайни съвпадения, така ли?

— Правосъдието трябва само да ги обясни. Моето единствено задължение е да говоря истината и вие нямате право да изисквате от мен нещо повече.

— Ами ако тази истина противоречи на известни факти?

— Това може само да показва, че фактите са неточни, господин следовател.

— Нека бъде така. Но до деня, в който правосъдието ще може да ги съпостави с вашите твърдения, служебният ми дълг налага — навярно ще ме разберете, да ви държа на разположение на следствените власти.

— И г-жа Дьо Горн ли? — попита Жером с мъка.

Следователят не отговори. Той размени няколко думи с полицейския началник, после заповяда на един от агентите да докара автомобила му по-близо и едва тогава се обърна към Натали.

— Госпожо, вие чухте показанията на г-н Винал. Те съответстват напълно на вашите. Г-н Винал твърди, че вие сте били в безсъзнание, когато ви е отнесъл. Но искам да ви попитам, дали това безсъзнание е продължило през всичкото това време?

Хладнокръвието на Жером, изглежда, бе затвърдило увереността на младата жена.

— Свестих се чак в замъка, господине — отговори, без да се замисля тя.

— Но това е твърде необикновено. Не чухте ли поне трите изстрела, които почти цялото село е чуло?

— Не съм ги чула.

— И нищо ли не видяхте от това, което се е случило недалеч от кладенеца?

— Там не се е случило нищо, нали Жером Винал ви го каза.

— Тогава, къде е мъжът Ви?

— Не зная.

— Вижте какво, госпожо, вие сте длъжна да помагате на властите и да споделите с нас дори и своите съмнения. Не подозирате ли, че може да е станало някакво нещастие? Имайки предвид, че съпругът ви и баща му са пийнали малко повече, не мислите ли, че той може да е загубил равновесие и да е паднал в кладенеца.

— Когато мъжът ми се прибра, след като беше ходил при баща си, той беше съвършено трезвен.

— Баща му твърди обратното. Двамата са били изпили две-три бутилки вино.

— Баща му се лъже.

— Но снегът не се лъже, госпожо — натърти следователят вече нервирай. — Следите от стъпките му лъкатушат.

— Мъжът ми се прибра в осем и половина часа, преди да завали снегът.

Следователят удари с юмрук по масата.

— Но вие прекалявате, госпожо. Говорите против очевидните факти!… Тази снежна покривка е безпристрастна!… Да противоречите на това, което не може да бъде проверено, разбирам, но тези стъпки в снега и сега съществуват…

Следователят направи усилия и сдържа гнева си. Автомобилът вече бе пристигнал под прозорците. Вземайки бързо решение, той каза на Натали:

— Бъдете така добра, госпожо, да бъдете на разположение на правосъдието и да не напускате тази къща…

И той даде знак на старши-полицаят да отведе Жером Винал в автомобила.

Каузата на двамата влюбени беше загубена. Едва събрали се, те трябваше да се разделят и се защитават далече един от друг, срещу най-тежки обвинения.

Жером пристъпи към Натали, двамата се гледаха скръбно, после той се поклони пред нея и тръгна към изхода, следван от старши-полииая.

— Стой! — извика един глас… — Кръгом, господин старши-полицай. Жером Винал, не мърдай от мястото си!

Следователят смаяно погледна нагоре. Същото направиха и останалите. Гласът идваше някъде отгоре. После кръглото прозорче се отвори и от него се показа Ренин, който жестикулираше възбудено:

— Искам да ме изслушате, господа!… Ще направя важни забележки… И особено важно е едно, относно лъкатушенето на следите… Отговорът на въпросите ви се крие в него! Матиас не е пил… Матиас не е пил…

Ренин бе промушил вече краката си през прозореца и като се обърна към смаяната Ортанз, която искаше да го задържи, каза:

— Чакайте ме тук, мила приятелко. Няма причини, поради които да ви безпокоят.

После се плъзна през отвора и скочи в залата. Следователят бе озадачен.

— Но, за Бога, господине, какво правите тук и кой сте вие?

Изтупвайки запрашените си дрехи, Ренин заговори:

— Извинете ме, господин следовател. Трябваше, разбира се, да вляза оттам, откъдето влизат всички. Но бързах твърде много, освен това мисля, че ако бях влязъл през вратата, вместо да падна от тавана, думите ми нямаше да произведат необходимия ефект.

Следователят приближи ядосан.

— И така, кой все пак сте вие?

— Принц Ренин, господине. Следих тази сутрин дознанието на старши-полицая. Нали, господин старши? Оттогава събирам сведения и наблюдавам всичко свързано със случая, и понеже исках да присъствам на разпитите, скрих се там горе, в една изолирана стаичка.