Осемте удара на часовника

— Вие сте били там! Посмели сте да постъпите така?

— Когато иска да изясни истината, човек трябва да прояви понякога, хм-м, и такава смелост. Ако не бях се скрил там, не бих се добрал до един дребен факт, който много ми липсваше. Не бих могъл да узная, че Матиас дьо Горн е бил съвсем трезвен. А в това именно е ключът към загадката. Който знае това, може да научи и истината.

Следователят изпадна донякъде в смешно положение. Сам не се бе погрижил да вземе всички необходими предохранителни мерки, за да запази следствената тайна, и сега му бе неудобно да действа безкомпромисно срещу този, който се бе възползвал от това и се бе вмъкнал с хитрост в къщата. Затова само подкани:

— Е, добре, нека свършим тогава с това. Какво искате?

— Само да ме изслушате.

— За какво?

— За установяване на невинността на г-н Винал и г-жа Дьо Горн.

Ренин бе толкова спокоен и изглеждаше, както винаги в такива моменти, леко надменен, което показваше на Ортанз, че развръзката на драмата наистина зависеше от него. И тя потрепери от радост, понеже разбра, че двамата й приятели са спасени.

— О, той го направи — помисли си тя. — Бях го помолила да закриля тази млада жена и я спаси. И той го направи.

Жером и Натали сигурно бяха почувствали същото, защото се бяха приближили един към друг. Сякаш този непознат, паднал от небето, им бе разрешил да се уловят за ръцете.

Следователят повдигна рамене:

— Невинността им следствието трябва да установи самостоятелно, господине. Когато му дойде времето, ще бъдете призован.

— По-добре е това да стане веднага! Всяко закъснение може да има лоши последствия.

— Но сега бързаме, господине.

— Две-три минути ще ми бъдат достатъчни.

— Смятате да разясните една подобна история само за две-три минути?

— Не повече.

— Нима я познавате толкова добре?

— Вече да. Обмислям я още от сутринта.

Следователят схвана, че човекът, който стои пред него, е от тези хора, които не биха го оставили на мира, докато не постигнат своето, и се примири. Все още с недоволен тон, той попита:

— Вашите наблюдения ще ни помогнат ли да установим мястото, където се намира сега г-н Матиас дьо Горн?

Ренин погледна часовника си и отговори:

— Вече е в Париж, господин следовател.

— В Париж ли? Искате да кажете, че е жив?

— Не само жив, но и в отлично здраве и дори настроение.

— Това ме радва. Но какво означават тогава, тези стъпки около кладенеца, револвера, тези три изстрела?

— Чисто и просто опит следствието да бъде въведено в заблуда, господин следовател.

— О! И от страна на кого?

— От самия Матиас дьо Горн.

— Странно. И с каква цел?

— С цел да се представи за убит и така да комбинира нещата, че г-н Винал да бъде обявен за виновен по това убийство.

— Предположението е остроумно — подхвърли следователят с ирония. — Какво мислите по този въпрос, господин Винал?

Жером отговори:

— Това е хипотеза, по която и аз размишлявах, господин следовател. Възможно е след борбата ни и след като аз си тръгнах, Матиас дьо Горн да е скроил нов план, тъй като е бил озлобен и е искал вече и да отмъщава. Той обичаше и същевременно мразеше жена си и няма нищо чудно да е търсил отмъщение.

— Отмъщението, което ще му струва скъпо, според собствените ви показания, господине. Защото Матиас дьо Горн иначе е трябвало да получи още 60 000 франка. Нима би се отказал така лесно от подобна сума само в името на отмъщението?

— Тази сума, господин следовател, той ще я получи в такъв случай от друго място. Когато изучавах финансовото положение на семейство Дьо Горн, узнах, че бащата и синът са си направили взаимна осигуровка — живот. Ако единият от двамата умре, другият ще получи сумата. Щом синът е умрял или го признаят за такъв, бащата ще получи застраховката и ще го обезщети тайно.

— Значи — засмя се следователят, — смятате, че г-н Дьо Горн е съучастник на сина си в тази нагласена афера.

Сега вече се намеси и Ренин.

— Точно така е, господин следовател. Бащата и синът са се споразумели.

— Искате да кажете, че ще намерим сина при бащата?

— Бихме го намерили там през нощта.

— А сега къде е, според вас?

— Взел е влака за Париж от Помпиня.

— Предполагате ли или сте сигурен?

— Сигурен съм.

— А доказателствата?

Следователят махна нетърпеливо с ръка, без да дочака отговор на въпроса си. Смятайки, че вече е проявил достатъчно добра воля и че всяко търпение има граници, той прекрати показанията.

— Вашата версия не е подкрепена с абсолютно никакви доказателства — повтори той, взимайки шапката си. — При това нищо от казаното от вас не може да опровергае, дори отчасти, показанията на този незаинтересован свидетел — снега. За да отиде при баща си, Матиас дьо Горн е трябвало да излезе оттук? Откъде е минал?

— Боже мой, но нали г-н Винал ви го каза, минал е по пътя, който отива оттук до баща му.

— Върху снега няма следи, господине.

— Как да няма?

— Е, има, но те показват, че е дошъл оттам, а не е излязъл от къщата.

— Все едно.

— Как така?

— Но, разбира се. Не се върви към дадена цел само по един начин.

— А по какъв друг може да се върви, моля?