Осемте удара на часовника

И той се закани с юмрук на Жером. Следователят веднага го попита:

— Само една дума, г-н Дьо Горн. Имате ли намерение да предявите искания по застраховката-живот, каквато е имал синът Ви?

— Разбира се — отговори старият, — въпреки че ми е така мъчно за него…

— А знаете ли, че синът ви не е мъртъв. Говори се дори, че вие сте съучастник в дребните му хитрувания и сам сте го бутнали под платнището на колата и сте го откарали до гарата?

Смаян, този простоват, общо взето, човек, плю на земята и вдигна ръка, сякаш имаше намерение да се кълне, но после, оставайки за миг неподвижен и замислен, изведнъж се отказа от намерението си и се ухили:

— Бедният Матиас! Значи той е искал да се изкара мъртъв? Колко долна постъпка? И си е мислел, че аз ще поискам да получа застраховката и да му я дам? Мислел си е негодникът, че аз бих могъл да падна толкова ниско!… О, той значи, не ме познава.

И без да спре да приказва, г-н баронът се обърна и си замина. Но отдалечавайки се, не пропусна да стъпи с големите си ботуши върху уличаващите сина му следи.

Ренин се обърна и закрачи обратно към къщата. Искаше да успокои и зарадва най-после Ортанз, но младата жена не бе вече там.

Потърси я у братовчедката й Ермилин и научи, че е там. Но Ортанз бе помолила да му съобщят, че се извинява много, но е страшно уморена и сега трябва непременно да си почине.

— Отлично, всичко отива на добре, оправят се нещата — усмихна се Ренин. — Щом ме отбягва, значи не съм й безразличен — развръзката наближава.

И той тръгна пеша през полето по искрящия от слънцето сняг.

VIII

„НА БОГ МЕРКУРИЙ“