Остров Тамбукту

Страхливите и ленивите не бяха на почит в Тамбукту и всички ги подиграваха. Такъв младеж може да спечели уважението на хората само по два начина: или като се прояви през време на големия лов, или като си открадне девойка от друго племе. Но кражбата на девойки е много трудна и опасна работа, защото в градините, където работеха жените и девойките, винаги имаше пазачи с копия и стрели. Кражбата на девойки с право се смяташе за голяма храброст и ако младежът успееше, за неговия подвиг се говореше едва ли не през целия му живот. „Той е храбър мъж — казваха за него, — той си открадна жена от чуждо племе.“

От няколко дена само това чувах от туземците: „Големият празник наближава! Наближава големият празник!“ Всички бяха възбудени и радостни. Но защо Боамбо е мрачен? Какво се е случило?

— Какво има? — попитах го аз. — Отиваш на лов, а не се радваш. Защо?

— Лош лов — въздъхна главатарят. — Вчера не можахме да хванем нито един бома.

— Какъв бома? — учудих се аз.

— Не знаеш ли? Трябва да хванем човек от племето бома.

— Защо?

— Да го принесем в жертва на Дао.

— Жертва? На Дао?

— Да — кимна с глава Боамбо. — За големия празник трябва жертва. Такъв е обичаят.

— Лош обичай — възмутих се аз. — Как може такова нещо! Да убиеш човек заради един дървен идол! Това е ужасно, тана Боамбо! Ти не трябва да позволяваш такова нещо.

— Ако не хванем човек от вражеско племе — каза Боамбо, — Дао ще се разсърди и ще дигне ръце от нас. Ще прогони рибите от Голямата вода и ще изсуши дърветата в градините. И ямса, и тарото… Няма да има риба, няма да има плодове, нито таро, нито ямс … Така казва Арики.

— Пак тоя Арики! — извиках аз възмутен. — Той иска човешки жертви! Това е престъпление, тана Боамбо! Не разбираш ли? Голямо престъпление!

И аз почнах да убеждавам главатаря да се откаже от такъв позорен „лов“, но той дори не ме слушаше. „Такъв е обичаят“ — това беше единственото му възражение, което нищо не значеше за мене, но за него то беше всичко.

Седнах до главатаря и още по-настойчиво почнах да го убеждавам, че убийството на хора е престъпление. Всеки човек, от което и да е племе, има същото право на живот, както и всички други хора. Принасянето в жертва на жив човек е също така престъпно убийство като всички други убийства, дори още по-лошо. Да убиеш врага, когато той те е нападнал, за да пороби твоя народ — това е твое свещено право и дълг. Но да хванеш невинен човек и да го принесеш в жертва на дървен идол — това варварско убийство с нищо не може да се оправдае. И аз се помъчих да убедя главатаря да се откаже от подготвяното нападение.

Враждата между бома и занго се дължи на някакво фатално недоразумение Двете племена трябва да престанат да враждуват помежду си. Трябва да сключат мир. Аз ще стана посредник и ще уредя всички недоразумения между тях. По-добре е да бъдат приятели и да си помагат, отколкото да враждуват и да се избиват…

Но Боамбо само клатеше глава и повтаряше: „Такъв е обичаят.“ И той ми разказа, че вчера неговите ловци се помъчили да се приближат до градините на племето бома, но се върнали с празни ръце. Племето бома завардило единствената пътека, която води от морския бряг към неговото селище в планината, и не пропущало никого да мине по нея.

— Трябва да ни помогнеш — каза Боамбо, като стана. — Днес пак ще се опитаме. Ела с нас.

— Не! — извиках възмутен. — Никога няма да участвувам в такова престъпление. Съветвам и тебе да не ходиш. Боамбо тъжно поклати глава и каза:

— Аз съм длъжен да отида. Аз съм тана и не мога да остана в колибата си на сянка, когато моите ловци отиват на лов.

— Кажи им да не ходят — посъветвах го аз. — Забрани им.

— Не мога да им забраня … Такъв е обичаят… Е, ще дойдеш ли?

— Няма да дойда!

— А белият пакеги ще дойде — каза Боамбо.

— Кой бял пакеги? — сепнах се аз.

— Тънкият, Шамит. Арики каза, че той бил добър и храбър човек.

Значи, и Смит е замесен в цялата тази история! И защо не? Нали той твърдеше, че езикът на пушките е интернационален … Още в началото, преди да излезе на острова, той ме посъветва да застанем на страната на племето занго и да покорим останалите племена. Ето сега неговият час беше ударил.

— Да отидем при Смит — казах аз на главатаря и излязох от колибата.

II

Намерих плантатора в неговата колиба. Беше се облякъл вече в ловджийските си дрехи и сега пълнеше пушката си. Щом ме видя, той се смути, обърна се с гръб към мене и почна да събира патроните, които бяха се пръснали по нара.

— И вие ли отивате на лов? — попитах го аз.

— А защо не? — отвърна плантаторът с престорено равнодушие. — Ще помогна на племето колкото мога и с каквото мога.

— Но това е престъпление, сър! Касае се за човешки живот!

— За живота на един дивак — невъзмутимо ме поправи Смит.

— Но племето бома ще се защищава! Познавам го добре и съм сигурен…

— Това е негово право — студено каза Смит.

— Но това значи война! — извиках аз.

— Защо крещите? Аз не съм глух!