Пешките падат първи

След седем часа вечерта в управлението на криминалната милиция хората изобщо не бяха по-малко, отколкото през деня. Никой не се изненада, че към седем и нещо в службата дойде Каменская — това си беше в реда на нещата. Без да се отбива в кабинета си, тя отвори вратата на стаята, в която работеха Юра Коротков и Коля Селуянов. И двамата си бяха зад бюрата и като по команда вдигнаха към нея въпросителни погледи.

— Е, как е? Стана ли, както го мислеше? — попитаха я те едва ли не хорово.

— Да се надяваме. — Без да се съблича, тя седна на един свободен стол и бръкна в чантата си за цигарите. — Никога не бях предполагала, че е толкова трудно. Половин ден се правих на лошата леля Настася, и то само за да може утре там да отидат добрите момчета Юрочка и Коленка и целият протоколен отдел да се хвърли в обятията им, леейки сълзи и сополи. Много хубав сценарий ми пробутахте, момчета, дума да няма!

Всъщност старата като света схема „лош следовател — добър следовател“ беше използвана днес с малко по-различна цел. Настя не си бе поставила задачата да събира информация. Днес тя искаше да види с очите си тримата главни заподозрени, да си състави впечатление за техните характери и начин на мислене. А вече по-късно да прибави към впечатлението цялата онази информация, която щяха да съберат за нея Коротков и Селуянов. И то се знае, те щяха да събират тази информация не с помощта на сърцераздирателни разговори с трите главни фигури. Момчетата си имаха за целта свои начини, похвати и източници за получаване на сведения.

И тъй — Ирина Корольова. Умна, хладнокръвна, пресметлива. Внимава за всяка своя дума, не допуска да се изтърве случайно за нещо. Кой знае защо, занимава се със скучна и неперспективна работа, макар да има добро образование и прекрасен интелект. Имала е всички възможности да убие Тарасов. Ако се съди по заключението на лекаря, смъртта му е настъпила не по-късно от осем и четирийсет и пет, а след двайсет минути, ако се вярва на Корольова, тя е открила трупа в кухнята. Ако престъпничката е тя, дали според характера й е могла да седи двайсет минути в едно помещение с покойник и едва след тях да се обади на охраната? Би ли й достигнала твърдост? Несъмнено. Може ли някой да потвърди, че е влязла в зданието на Международния център в осем и петдесет, както твърди тя, а не десет–петнайсет минути по-рано? Не, никой не може да го потвърди.

Светлана Науменко. Четирийсетгодишна увяхваща хубава женичка, угрижена от семейни проблеми и от перспективата да загуби мястото си. Нервите й са разклатени, постоянно се разплаква, ръцете й се разтреперват. В онзи ден е дошла на работа в девет и трийсет, през това време в протоколния отдел, освен Корольова, са били служителите от охраната. Кой може да гарантира, че не е идвала и един час преди това? Мъжът й не живее с нея, дъщеря й е тръгнала за училище в седем и половина и не знае кога майка й е излязла за работа — в осем без четвърт или в девет без четвърт. Науменко ужасно се страхува от съкращение, тя, за разлика от Корольова, няма никакво образование и ако я изгонят от Международния център, никога няма да намери толкова добре платена работа. За да печели пари без образование и интелект, жената трябва да бъде млада и дългокрака — тогава все може да разчита на секретарско място в някоя фирма. Ако смъртта на Тарасов е можела да опази Светлана от неминуемото съкращение, то е твърде възможно тя да се е постарала да ускори тази смърт. Защо да съкращават живи хора, щом може просто да се съкрати бройката…

И накрая — Игор Сергеевич Шулгин. Упорит човек, липсва му гъвкавост. Мисли бавно. Не приема компромиси, но не от принципност, а от тъпо упорство и идиотска самовлюбеност. Да приеме компромис за него означава да отстъпи, да признае, че не е бил прав, а такива хора никога и при никакви условия не признават, че не са били прави. Настя го провери днес. Отначало го постресна, после му предложи изход, а той не се възползва от него. Не умее да пресмята варианти, надява се, че най-важното е да устои днес, а утре всичко ще се уреди от само себе си. Днес за него най-важното е било да не отстъпи на тази сополанка, да й демонстрира превъзходството си, а пък че утре неведомият полковник Гордеев ще го сравни със земята (за което сополанката честно го предупреди), не иска дори да помисли. До утре тепърва трябва да се доживее. Типична психология на убиец. Днес очистих онзи, дето ми пречеше, а пък че утре може да ме хванат и накажат — е, има време до утре…