Пешките падат първи

И последният. Юрий Ефимович Тарасов. Веднага разпределяме в две основни групи всички обяснения за нелепото му поведение. Група първа: обяснения, произлизащи от предположението, че той е неособено умен и на туй отгоре — зле възпитан човек. Група втора: обяснения, произлизащи от предположението, че той изобщо не се е държал по този странен начин. Че е бил абсолютно нормален, съвсем обикновен човек, а всичко, което разправят за него, е лъжа. Трима негови колеги задружно говорят лъжи, защото някой от тях го е убил и това се е оказало изгодно за всички. Може да са се наговорили предварително. Може убийството да е станало спонтанно, но после всички да са решили да помогнат на убиеца и да го опазят от отговорност. Може в протоколния отдел на Международния център да са се вършили някакви крупни машинации и непосредственият Юрий Ефимович не само да ги е разкрил, но и да е заявил на всеослушание за откритието си. Но ако колегите на Тарасов лъжат, защо са измислили именно такава лъжа? Защо не започнат да разказват какъв чудесен, какъв прекрасен човек е бил Юрий Ефимович, как не е имал никакви врагове и как никой не би казал лоша дума за него и изобщо всички дружно скърбят и си скубят косите от мъка. Напълно традиционен начин — така постъпват много хора. Но служителите от протоколния отдел, кой знае защо, започнаха да обливат с кал покойния, и то така, че от приказките им излизаше, че всеки от тях е имал повод да го убие. Ако някой от тях — или и тримата! — са замесени в убийството, тогава подобен ход, като се замисли човек, е по-сложен, но и по-правилен. Да се разпределят подозренията между тримата е много по-ефективно, отколкото да се бяга от тях. Интересно — кой ли сред тях е толкова умен? Дали не е Ирина?

Трета глава

1.

Мартенското слънце беше ослепителноярко и погледнеше ли небето от прозореца на втория етаж, човек лесно можеше да си представи, че е вече разгарът на лятото. Вярно, ако отидеше по-близо до прозореца и погледнеше не нагоре, а надолу, илюзията моментално се изгубваше: сивотата и калта по тротоарите бързо връщаха романтичния мечтател на грешната земя.

Виталий Николаевич Кабанов, по-известен в определени среди с прякора Локомотива, стоеше до прозореца и гледаше надолу. Той никога не се бе самозалъгвал, винаги предпочиташе да вижда истината, дори тя невинаги да бе приятна. Изглежда, именно тази черта от характера му позволяваше през целия си живот да довежда до край всяка започната работа. И най-незначителният сигнал за неблагополучие моментално се превръщаше в повод за размисли, та дори за решения, и то често радикални — именно това предпазваше Кабанов от неприятности много по-ефективно от връзките, приятелствата, подкупите и парите. „Един кораб не може да даде теч без причина — обичаше да казва той. — Или си се предоверил на човека, който го е построил, и не си забелязал, че той е некадърник и е работил през пръсти, макар че си можел и е трябвало да забележиш, или те е домързяло да провериш техническото състояние, или не си предвидил надвисналата опасност. От всяко положение си виновен само ти.“ До ден-днешен корабите на Кабанов не бяха давали течове.

Организаторските способности на Виталий Николаевич се проявиха още в ученическите му години. В пети клас, когато ги приеха пионери, децата го избраха за звеневи. Към края на учебната година всичките десет пионери от неговото звено занесоха вкъщи бележници, пълни от горе до долу с „отличен“, само тук-там се мяркаха „много добри“ оценки. Родителите се радваха, учителите се чудеха, съучениците завистливо хъмкаха. Самият Виталик Кабанов не криеше методите си, с удоволствие обясняваше на всички, че ако един човек умее да прави нещо добре, не само той трябва да има полза от това. Един от пионерите от неговото звено имаше вродена грамотност и никога не правеше правописни грешки, ето защо Виталик му възложи да помага на всички по руски език. На друг майка му беше преводачка и той периодично обясняваше на децата всичко, което не бяха разбрали в часовете по немски език. Дядото на трети се оказа професор по история и с удоволствие разказваше на децата за древния Египет, фараона Тутанкамон и завоеванията на Римската империя. С една дума енергичният звеневи „вкара“ в активна работа всички свои пионери и техните семейства.