Пешките падат първи

— Върви, Гена. И кажи на Еля да не ме свързва с никого до четири часа. Искам да помисля на спокойствие.

2.

Дмитрий Платонов влезе в кабинета на своя началник без предчувствие за нещо лошо. Може би защото още от сутринта мислите му бяха заети със сбогуването с Юрий Ефимович Тарасов. Дмитрий не посмя да отиде на погребението, защото знаеше, че между опечалените ще се навъртат много оперативни работници. Не искаше да афишира връзката си с Тарасов — наистина повече по навик, отколкото по необходимост. Прикриването на тяхното тясно сътрудничество имаше смисъл, докато Юрий Ефимович беше жив, а сега, след смъртта му, тази тайна едва ли беше интересна за някого.

Настроението на Платонов беше мрачно и той реагира на началническото повикване с моментално появило се желание да го прати по дяволите. Полковник Мукиенко работеше в Управлението за борба с организираната престъпност само от около три месеца, зле познаваше подчинените си и детективите не изпитваха радост от общуването с него.

Полковникът го подбра още от вратата, както винаги — забравяйки да поздрави:

— Дмитрий Николаевич, говори ли ви нещо фамилното име Сипко?

— Тъй вярно, другарю полковник. Преди около осем месеца получих писмо от него, в което Сипко пишеше за разни машинации в завода в Уралск-18 — без да се замисля, докладва Платонов. Не виждаше в този въпрос нищо опасно.

— Какво направихте във връзка с проверката на този сигнал?

— Всичко, каквото трябва, другарю полковник.

Платонов упорито избягваше да се обръща с име и бащино към полковник Мукиенко, защото се страхуваше да не му се преплете езикът. По едно време беше опитал да тренира, за да произнася без запъване „Артур Елдарович“, но бързо се отказа от това безсмислено начинание. Коварната буква „р“ се търкаляше по езика и зъбите му в произволни посоки и упорито не желаеше да застане на правилното място.

— Да разбирам ли думите ви в смисъл, че по материалите от проведената от вас проверка вече е възбудено наказателно дело?

— Не, още не е възбудено.

— Защо? Каква е причината за забавянето?

Платонов учудено погледна началника си. Този опитен детектив, работил дълги години в системата на МВР би могъл и сам да се досети каква причина може да доведе до забавяне, когато се разследва случай със служебна злоупотреба и източване на средства. Цялата работа е в доказателствата. При тези случаи винаги има забавяне, защото доказателствата се събират много трудно.

— Другарю полковник, събира се информация, документира се престъпната дейност, разкриват се връзките. Много добре знаете, че това не е лесна работа.

— Знам, Платонов, знам. Но знам и друго. В продължение на осем месеца не сте направили нищо във връзка с постъпилия сигнал. Нещо повече — умело сте прикривали машинациите, които се вършат в Уралск-18. И дори сте взели подкуп за това.

Дъхът на Платонов секна. Такава значи била работата. Да-а, съдбата отдавна не му бе поднасяла сюрпризи, той се беше поотпуснал, беше сметнал, че сега чак до пенсия ще си работи спокойно. Обаче не, не стана така.

— Другарю полковник, не разбрах за какво говорите.

— Говоря за това, Дмитрий Николаевич, че фирмата „Артекс“ е превела на една банкова сметка солидна сума във валута. И веднага след това се е самоликвидирала. Знаете ли на чия сметка са преведени парите?

— Не, не знам. На чия?

— Сигурен ли сте, че не знаете? Помислете си, Дмитрий Николаевич, може би ще е по-добре сам да си спомните, вместо да чакате аз да ви улича в лъжа.

— Не знам за какво говорите, другарю полковник.

— Но за фирмата „Артекс“ сте чували, нали?

— Разбира се. Чрез нея заводът в Уралск-18 е продавал бракуваните прибори, съдържащи благородни метали. Докато проверявах сигнала на Сипко, стигнах до тази фирма.

— Това вече е добре. А за фирма, наречена „Натали“, чували ли сте?

Платонов почувства как подът под краката му изчезва. Във фирма „Натали“ работеше жена му Валентина.

— Чувал съм — отговори той, без да се опитва да скрие уплахата и недоумението си. Наистина не разбираше за какво става дума.

— В тази фирма, ако не греша, работи вашата съпруга — Валентина Игоревна Платонова. Така ли е?

— Така е. Да не би да искате да кажете, че „Артекс“ е превела пари на фирмата на жена ми, като по този начин ме е подкупила?

— Не просто искам, а вече го казах. Дали са ви подкуп, за да престанете да се занимавате със случая в Уралск. А вие сте го взели. Нещо повече — извършили сте редица действия, платени ви чрез този подкуп.

— Това не е вярно, другарю полковник. Не съм имал никакво вземане-даване с „Артекс“. Не съм вземал пари от тях и не съм вършил нищо за тях, кълна ви се.

— Е де, Дмитрий Николаевич, та това е смешно — въздъхна Мукиенко. — Вие се кълнете. Какво ме топлят мен вашите клетви? Обективно обстоятелствата не говорят във ваша полза. Та аз имам всички основания сега да извикам конвой и вие да излезете от този кабинет с белезници на ръцете. Поне това разбирате ли? Трябва да ми представите доказателства, че нямате нищо общо с това, че не сте виновен, а вие ми се кълнете! Е, какво да правя аз с вашите клетви?