Пешките падат първи

Игор Лесников се занимаваше с проучване на въпроса дали външни хора могат да влизат в зданието на Международния център. Резултатите от неговата работа също не бяха утешителни: според правилата един човек, който не работи в Международния център и не живее в някой от трите хотела, можеше да влезе в зданието само ако притежава пропуск, поръчан специално за него. Но на практика това правило не се спазваше. Всеки служител от Международния център можеше, представяйки своя пропуск, да кимне към своя спътник и с магическите думи „Той е с мен“ да вкара в зданието когото си ще. Нещо повече — съществуваха няколко неконтролирани или зле контролирани входа, по-конкретно — през гаража. С една дума те по никакъв начин не можеха да ограничат търсенето на убиеца само в рамките на Международния център. Убиецът не можеше да е минал през гишето за пропуски, защото това гише отваряше едва в девет и половина, а убийството на Тарасов е било извършено между осем и трийсет и осем и осем и четирийсет и пет. Той можеше да е минал или със собствен пропуск, ако е бил тукашен служител, или с някой от служителите, или през някой неконтролиран вход. Ох, велика си ти, майчице Русия, и много хора живеят в тебе. А човекът, убил Юрий Ефимович, можеше да е и чужденец — в хотелите тук живееха, кажи-речи, три хиляди чужденци.

Настя сложи пред себе си дългата трудова биография на Тарасов. Тя вече я бе виждала и бе успяла да обърне внимание, че навремето Юрий Ефимович е работил като главен инженер в приборостроителния завод в Уралск-18, точно там, откъдето е пристигнал в Москва загиналият след него капитан Агаев. Какво следваше от това — още не беше ясно. Тарасов е работил в Уралск преди няколко години, по това време Агаев още е учел в милиционерската школа в Караганда, тъй че най-вероятно двамата дори не са се познавали. Разбира се, това непременно трябваше да се провери, но дори да излезеше, че са се познавали, едва ли нещата биха се прояснили. Защото случаят с убийството на Агаев беше още по-заплетен.

Според телетипното съобщение, намерено в джоба на Агаев, той беше пристигнал в Москва в отговор на повикването на някой си Дмитрий Платонов, служител от Главното управление за борба с организираната престъпност. Агаев се е срещнал с Платонов — най-малко десет души, работещи в МВР са ги видели. Според въведените наскоро правила в зданието на министерството човек можеше да влезе само ако е щастлив притежател на „министерско“ удостоверение или пък на специален пропуск, разрешаващ достъпа до светая светих на борбата срещу руската престъпност. Естествено капитан Агаев не е имал такъв пропуск. Той се е обадил по вътрешния телефон, окачен до постовия, и търпеливо е изчакал при него да слезе Платонов. Сержантът от поста е запомнил Агаев, видял е и слезлия при него Платонов. Бяха се намерили служители, които видели двамата да се качват в колата на Платонов. Това е станало в сряда, около деветнайсет часа и петдесет минути. А в осем и половина обитатели на блока на улица „Володарски“ в Тагански район са намерили Вячеслав Агаев убит. Капитанът лежал във входа на един от старите, занемарени, отдавна неремонтирани блокове. Смъртта била настъпила от прободна рана, нанесена с дълъг тесен предмет право в сърцето. А Платонов бил изчезнал някъде. Естествено излиза, че трябва да подозираме Платонов.

Игор Лесников прекъсна размислите на Настя. Винаги строг, скъп на усмивки, много сериозен и любезен и същевременно невероятно красив, Игор Лесников беше обект на въздишките на много женски сърца на „Петровка“, но се държеше безупречно, не флиртуваше с никоя и не създаваше никакви илюзии. Днес той беше мрачен и изглеждаше някак обиден.

— Ася, познаваш ли някой си Русанов от Главното управление за борба с икономическите престъпления?

— Чувала съм името, но не съм си имала работа с него. Защо?

— И какво си чувала за него?

— Че бил добър и умен детектив. Навремето е работил тук, на „Петровка“, сигурно много от нашите го помнят. Защо питаш за него?

— Ами знаеш ли, че този чудесен, умен Русанов е най-близкият приятел на избягалия Платонов?

— Сериозно?! Браво, браво! Трябва да измислим нещо интересно…

— Не е нужно да се напъваш — прекъсна я Лесников. — Той е включен в състава на нашата група като представител на министерството. Как мислиш, това заплашва ли ни с нещо — мен и теб?