Пешките падат първи

— Много са пъргави бе! — малко притеснено се усмихна генералът. — Ама естествено е — в джоба на убития са намерили телетипно съобщение от някой си Платонов от МВР с което той вика убития в Москва, а самия Платонов никакъв го няма. Нищо чудно, че е първият заподозрян. Лекето недно! Ами жена му какво казва?

— Казва, че снощи се прибрала от работа и намерила на телефонния секретар запис от него: Спешно заминавам в командировка, не знам кога ще се прибера, ще се обаждам.

— Проверихте ли конспиративните квартири и квартирите за явки на Платонов?

— Празно. Оставихме засади.

— Има ли любовница?

— Има, и нея проверихме. Тя нищо не знае. Той и колата си е оставил пред министерството.

— Така ли? Значи не е глупак — уморено констатира Заточни. — Е, какво да се прави, ще се надяваме Русанов да предприеме нещо. Най-добре ще е да го прикрива, защото детективите от „Петровка“ и сами ще изровят колкото щеш улики, но ако Платонов не е виновен, Русанов ще го измъкне от блатото. Сигурен съм.

На генерал Заточни му бяха необходими само два часа и половина, за да успее да уреди в състава на следствено-оперативната група за разкриване и разследване на убийството на капитан Вячеслав Агаев да бъде включен старши оперативният пълномощник от Главното управление за борба с икономическите престъпления подполковник Сергей Русанов.

2.

Юрий Ефимович Тарасов се разпадаше на малки късчета и Настя не можеше и не можеше да събере от тези късчета един цялостен образ. Портретът на загиналия й се изплъзваше, по никакъв начин не искаше да приеме някаква определена форма. На Настя постоянно й пречеха две неща: откровената невъзпитаност и безцеремонност на Тарасов и наличието на три източноевропейски овчарки в неговия апартамент. И едното, и другото беше доказано и не беше плод на нечие въображение, защото подобни факти не можеха да се пренебрегват. Същевременно всички останали черти на личността на Юрий Ефимович трябваше да се разположат в пространството между тези два жалона. А те, кой знае защо, не се побираха в това пространство.

За какво са му на човек, който живее не в собствена извънградска къща, а в градски апартамент, три големи служебни кучета? За да продава родените от тях кученца? И трите обаче са мъжки. За охрана? Достатъчно е и едно, за какво са му цели три кучета?

Може да е бил замесен в някакви изключително сериозни афери и животът му да е бил постоянно подложен на риск. Тогава е ясно за какво са му трябвали повече кучета. Докато се разхождаш с едното, апартаментът ти остава незащитен, винаги съществува риск, когато се прибереш, вкъщи да те причакват или гости, или взривно устройство. Кучетата може да се разхождат поред, тогава жилището ще бъде под постоянна охрана. Добре, намери обяснението за двете кучета. Но три?! За какво са му били цели три?

Може да е бил маниак на тема кучета. Може да е бил маниак на тема овчарки. В края на краищата в главата на всеки човек има различен бръмбар. Но тогава не е ясно откъде е този негов патологичен стремеж към чистота и ред. Да имаш в градския си апартамент три огромни, разнасящи косми кучета, които довличат с лапите си вкъщи калта от улицата, постоянно да им готвиш храна, да лавираш между три постелки и шест големи паници (три за храната, три за водата) — това означава да живееш сред постоянно безредие. Един убеден принципен чистофайник никога няма да прибере в жилището си три големи кучета. Собственикът на три овчарки Юрий Ефимович Тарасов изобщо не се връзваше с Тарасов, който е сновял из протоколния отдел с парцал и почистващи препарати. Човекът, натрапващ се на всички наред с глупашките си съвети, бъбрещ по цял ден, без да спира, зле се съчетава с представата за човек, живеещ в постоянна опасност и поддържащ за своята охрана три злобни кучета-пазачи. Тези противоречия постоянно се набиваха на очи. Както и да извърташе фактите Анастасия Каменская, от каквато и страна да ги погледнеше, все нещо не се връзваше.