Пешките падат първи

Кира неслучайно го похвали, той наистина прояви доста предвидливост, като зае в гардероба на гарата едновременно две клетки с подобни номера. В министерството приятелството им с Русанов не беше тайна за никого, затова не беше изключено веднага да са започнали да подслушват телефона на неговия най-близък и стар приятел с надеждата, че беглецът ще му се обади. А Серьога дори не знае, че телефонът му се подслушва. Клетка номер двайсет и седем не се намира в залата, където е номер сто двайсет и седем, и ако разговорът между Кира и Русанов е стигнал до нечии уши, те ще причакват Кира близо до двайсет и седем, а тя през това време спокойно ще остави документите в съседната зала, където никой не я очаква. А пък да съобщи на Русанов утре, че клетката е с друг номер, е въпрос на техника и съобразителност. Може Кира да му се обади и да каже например, че не бива да забравя пет пъти по двайсет или три пъти по трийсет плюс десет. Абе има много начини, не е трудна работа.

5.

В залата на гардероба при Киевската гара те влязоха заедно. Огледаха се, намериха клетка номер двайсет и седем, прецениха къде ще е най-добре да застанат, за да я държат постоянно под око и същевременно самите те да не бият на очи. Набелязаха си няколко точки, за да не стърчат на едно и също място и някой да се запита защо са там: кой знае колко щяха да чакат, не беше изключено да дремят до утре сутринта.

Бяха братовчеди, но външно много си приличаха. По-възрастният наближаваше петдесет, а по-младият беше малко над трийсет, тъй че при желание спокойно минаваха за баща и син, само трябваше правилно да се облекат, така че да състарят малко по-възрастния и съответно леко да подмладят по-младия.

По-младият от братовчедите се настани между редиците метални шкафове с клетки, по-големият излезе на перона да запали цигара и да огледа къде може да се хапне, да се купи вода, да се поседне на пейка, да се отиде до тоалетна. След двайсет-трийсет минути той щеше да се върне и да смени по-младия на поста около двайсет и седма клетка, докато братовчед му се поразтъпче наоколо. Все още не бе нужно да се напрягат особено — щом е казала, че ще остави документите в гардероба утре, най-вероятно ще го направи днес следобед. Дългогодишните наблюдения ги бяха убедили, че най-често се прави точно така. Никой глупак няма да иде при скривалището точно по времето, за което е съобщил — това са азбучни правила на детективската професия. Тоест час-два може да постоят спокойно, а вече след четири ще започне истинската работа. Тогава един от тях ще трябва да бъде постоянно в залата, а другият — на перона, запазвайки визуалния контакт.

Размотаваха се така почти до седем часа, когато по-възрастният братовчед усети, че нещо става. През залата бавно мина много красива жена с къдрави кестеняви коси. И макар че не спря пред клетка номер двайсет и седем, а премина в другата зала, наблюдателят с някакво дванайсето чувство разбра: тя е. Дали долови някакво напрежение, което тя излъчваше, или като добро куче усети миризмата на страха, а може би си каза думата и дългогодишният му опит. Той лениво се прозя, без да се прикрива с ръка, и с крайчеца на окото си видя как братовчед му, който бе застанал на перона и го наблюдаваше, прие сигнала и бавно се запъти към следващата зала. По-възрастният излезе на перона, сега те си смениха ролите. През прозореца той виждаше братовчед си, облегнат на стената в ъгъла, и жената, която отваряше вратичката на клетка номер сто двайсет и седем. Стар трик, помисли си по-възрастният, добре известен, но въпреки това ефективен, ако нямаш пълно доверие на някого и искаш да провериш доколко е добросъвестен партньорът ти. Ако той излезе честен и се досети, че са го проверявали, винаги можеш да се направиш на луд — сбъркал съм номера или пък вие не сте чули добре, или нещо подобно. Именно затова номерата се избират така, че да си приличат, тоест да могат лесно да се сбъркат. 96 и 98 — пред мисления ти поглед застават заоблени цифри, после е трудно да си спомниш кои са били именно. 47 и 74 също лесно се заменят една с друга, състоят се от прави черти. 27 и 127 наистина не могат лесно да се объркат, но тъй като в работата участваше междинно звено — жената, можеха да се оправдаят с нея — аз, видиш ли, й казах 127, а тя не е чула първата дума.

Жената постави в клетката голям кафяв плик, набра откъм вътрешната страна на вратичката шифъра и я затвори. По-възрастният, който стоеше на перона, направи едва забележим жест: проследи я докрай. По-младият леко се наведе, уж изтърсваше от шлифера си невидими кални пръски. Разбрах нареждането, започвам изпълнението.

6.