Пешките падат първи

Той очакваше обаждането на Кира с такова напрежение и тревога, че посегна към слушалката едва ли не преди телефонът да иззвъни. Посегна — и веднага отдръпна ръката си. Два сигнала. Пауза. Три сигнала. Разбира се, това е Кира, защо трябва да протака, трябва да вдигне слушалката и най-сетне да научи новините, но обичайната му предпазливост и дисциплинираност надделяха. Четири сигнала. Пауза. Край, сега, щом телефонът звънне, ще може да говори.

— Ще ти кажа всичко веднага, докато не съм забравила нещо — чу той припрения глас на Кира. — Игор Валентинович Лесников, служебен телефон… домашен… Анастасия Павловна Каменская, служебен… домашен… Юрий Викторович Коротков… И освен това твоят приятел Русанов. Валерий Петрович каза, че не можел да разбере как Русанов се е озовал в тази група, нали всички знаели, че сте приятели. Той разузнал специално, оказало се, че било инициатива на генерал Заточни.

Дмитрий бързо си записваше имената и номерата на телефоните, смаян как тя е успяла да запомни всичко от едно чуване. Наистина ли не е нарушила инструкцията и не си е записвала всичко, което й е казал Казанцев?

— Браво, умно момиче! — с неочаквана нежност каза Платонов. Вече можеше да се отпусне. — Какво ти разказа Валерий Петрович за тях?

— Лесников имал втора жена и малко дете. Разполагали с много пари, но те идвали по линия на жена му. Минавал за най-красивия детектив в Министерството на вътрешните работи. Тежък, неотстъпчив характер, много сериозен, рядко се усмихвал. Каменская не била омъжена, след месец и половина й предстояла сватба. Хората казвали, че трябвало да се стои по-далеч от нея, била непредсказуема и превъзходна актриса, можела да заблуди всекиго. Голяма преструвана и измамница. Коротков бил обаятелен, весел, с проблеми в семейството, затова седял в службата дори когато не било твърде необходимо. Влюбчива натура, вечно въртял някакви извънбрачни връзки. Били близки с Каменская, често си приказвали и си споделяли. Уф! Май че това беше всичко.

— А Лесников с кого от тях е близък?

— С никого. Валерий Петрович каза, че Лесников изобщо странял от колектива, с никого не завързвал приятелства и с никого не споделял лични проблеми.

— И какво ти подсказва интуицията? На кого от тях може да се довери човек?

— Но защо питаш мен, Дима — изненада се Кира, — та аз не познавам никого от тях, как мога да реша?

— Е, и аз не познавам никого. Обаче трябва да реша. И то веднага, докато разговаряме с тебе.

— Ами… — Тя се замисли, после решително каза: — Ако ще трябва отново да се обаждам на някого, аз бих предпочела да разговарям с жената.

— Защо? Да не би да имаш проблеми в общуването с мъже?

— Не че имам проблеми, но… Разбираш ли, на Казанцев и Русанов се обаждах, сякаш не бях аз, а ти — само с гласа си. И те контактуваха с мен, сякаш че беше ти, на тях им беше все едно каква съм, интересуваше ги само онова, което казвах от твое име. Разбираш ли?

— Естествено. Е, какъв е проблемът тогава?

— Ти не се познаваш с никого от тези трима служители на „Петровка“ и аз вече не мога да кажа: „Добър ден, много поздрави от Дима.“ Ще трябва да бъда самата аз, да говоря от свое име и да ги накарам да ми повярват. Така е, нали?

— Така е — потвърди Платонов, вече започнал да разбира какво има предвид Кира.

— Никога през живота си не съм успявала да изградя отношения с мъж така, както ми се иска. Вероятно имам някакъв дефект или нещо не ми достига, или просто не умея… Не знам. Нещо не ми върви с мъжете. Може би не будя доверие у тях. Може би те не будят доверие у мен и затова не мога да бъда искрена. Но, Дима, ако не си ме излъгал, сега става дума за живота ти. Аз не мога да поема отговорността, без да съм те предупредила. Едва ли ще мога да убедя непознат мъж, че може спокойно да ми има доверие.

— Ас жените по-лесно ли ти е да разговаряш?

— Представи си — да. Не знам защо, но с жените някак по-лесно намирам общ език. Моля те, ако трябва да се обаждаме на детективите от „Петровка“, нека да разговарям с Каменская.

Ние. Ние трябва да се обаждаме. Горкото ми момиче, трудно стигна до това признание, помисли си Платонов. И до това „ние“. Ти вече си се решила да застанеш на моя страна, включила си се в играта, готова си да споделиш с мен и опасността, и победата, и поражението.

— Добре, нека бъде Каменская. Помниш ли телефонния й номер?

— Да.

— Кажи й следното…

7.

Настя Каменская оклюмано се мотаеше из апартамента си и правеше безплодни опити да надвие мързела си. Трябваше да измие прозорците, но това можеше да се отложи още, докато времето се позатопли. Не би било зле да пусне пералнята и най-сетне да изпере купищата спално бельо. Процесът на прането не би й отнел много усилия, но нали после трябваше да глади всичките тези чаршафи… Добре би било и да прескочи до магазина — хладилникът е съвсем празен, а довечера ще дойде бъдещият й съпруг Льоша Чистяков. Вярно, Льошка ще донесе цяла камара продукти, той твърде отдавна и добре познава приятелката си, за да разчита на нейното домакинско усърдие, но все пак е някак неудобно.