Пешките падат първи

Тя направи нужното усилие на волята и решително започна да се облича — дънките, пуловера. Добре, все пак ще прескочи до магазина.

Докато крачеше бавно по улицата с огромния спортен сак през рамо и влизаше във всеки магазин по пътя си, Настя продължаваше да си мисли за двамата убити, които по един или друг начин бяха свързани с Министерството на средното машиностроене. За убийството на оперативния работник от Уралск Вячеслав Агаев беше заподозрян Дмитрий Платонов. В деня, когато е станало това убийство, сряда, Платонов не се е прибрал вкъщи за през нощта, а е отишъл у любовницата си Елена Русанова, бил е потиснат и й е казал, че е починал някакъв добър и достоен човек. Кого е имал предвид? Агаев ли? Тогава излиза, че Дмитрий е знаел за смъртта му. Откъде, ако не го е убил той? И ако е знаел за смъртта на Агаев, тогава на другия ден е разигравал спектакъл в кабинета на началника си Мукиенко. А ако с думите си за умрелия не е имал предвид Агаев, кого тогава? Дали не е говорел за Тарасов?

Как да се разбере били ли са познати Тарасов и Платонов? И ако да, какво ги е свързвало?

Вчерашният ден бе прояснил картината донякъде. Юрий Ефимович Тарасов е държал три кучета не от страх пред някакви неведоми врагове, а от съжаление и природна доброта. И не е бил фанатичен поборник за чистота и ред. Тогава с какво може да се обясни ентусиазмът му да въвежда ред и чистота на новото си работно място?

Към това може да се пристъпи от гледна точка на психологическите теории и да се каже, че Юрий Ефимович все пак много е обичал чистотата и реда, но още повече е обичал кучетата си. Понеже не е имал възможност да пожертва своята привързаност към животните, той е пожертвал вродената си чистоплътност и обич към реда, но щом му се е открила възможност да реализира неосъществените си желания, станало е онова, което е хвърлило в ужас тримата служители от протоколния отдел при Международния център. Това е възможно, нали? Разбира се, защо не! Дори е много правдоподобно.

Но към същия въпрос може да се пристъпи и от криминална гледна точка и да се предположи, че Юрий Ефимович вкъщи е бил истинският, какъвто си е бил в действителност, а в службата се е преструвал, играел е ролята на глуповат безцеремонен добряк, преизпълнен с добри намерения. Защо? Ами защото тази роля му е позволявала да се рови във всички книжа и папки, из рафтове и бюра, и то да го прави не тайно, озъртайки се и когато няма никого в стаята, а съвършено открито, пред очите на всички, без да се крие и спотайва. Интересно — какво ли в такъв случай е търсил Тарасов, какви документи или предмети?

В хлебарницата Настя освен хляб, купи и шоколадово-вафлена торта, три пакета френски бисквити, които Льоша толкова харесваше, и две кутии кашкавалени топчета, които самата тя обожаваше. Помисли малко и добави към всичко това половин кило халва и пакетче стафиди в шоколадова обвивка. „Чистяков ще ме убие за тези покупки — помисли си с усмивка. — Но какво съм виновна, че съм способна, докато седя пред компютъра, да излапам цяла кутия кашкавалени топчета и после цял ден нищо да не хапна? Ами не обичам да готвя и това си е, какво да правя, късно ми е да се превъзпитавам, след три месеца ставам на трийсет и пет.“

Докато стигна до гастронома, тя се опомни и започна добросъвестно да купува шунка, свински врат, бекон, пушени кренвирши, кашкавал, майонеза. Най-сетне, като напълни догоре огромния сак, тя се потътри към къщи, чувствайки как гърбът започва да я прещраква, и мислено се върна към двете неизвестно по какъв начин свързани помежду си убийства.

Ако Тарасов се е опитвал да открие нещо, трябва да се доберем до отговора на два въпроса: намерил ли е онова, което е търсел, и дали не е бил убит именно заради тази находка? Но за да разберем това, първо трябва да се опитаме да разберем какво е търсил. Е, какво може да е било?

Настя реши да тръгне от друга точка. Ще играем на червени и бели, на добри и лоши. И тъй, ако Юрий Ефимович Тарасов наистина е търсел нещо — в името на какво или за кого го е правел? За някакви криминални структури, за мафията или за някакви други „лоши“? Да допуснем, че е така. Ще вградим в тази схема предположението, че Дмитрий Платонов е бил опечален именно от неговата смърт, когато е отишъл на гости на Елена Русанова. Тогава как да свържем в едно факта, че Тарасов е работел за „лошите“ — и добрите, искрено добри думи, които е казал за него Платонов? Не става. Или Платонов е мамел Лена — макар че никак не е ясно защо — или не е знаел за тайния живот на Тарасов, или пък изобщо не е ставало дума за Тарасов.