Пешките падат първи

— Отдавна. — Настя безгрижно махна с ръка. — Прав беше, като казваше, че сключването на брак силно променя възгледите на човека, включително и по отношение на нарушаването на съпружеската вярност от страна на родителите му. Спомняш ли си как бях откачила от тревога, че мама си има приятел, а татко — приятелка? Място не си намирах, по цели нощи не мигвах. А сега, когато самата аз реших да се омъжа, ми се струва, че всичко е нормално и сякаш така и трябва да бъде. Забавно, нали?

Льоша извади тигана, сложи го на печката и започна да начуква парчетата месо. В този момент иззвъня телефонът.

— Може ли да се обади Анастасия Павловна? — чу се в слушалката непознат женски глас.

— На телефона.

— Анастасия Павловна, не се познаваме с вас, обаждам ви се по молба на Дмитрий Платонов. Ще можете ли да ме изслушате?

— Да, разбира се.

— Той ме помоли да ви предам, че не е убивал Агаев. Агаев е носел със себе си документи за бракуването на прибори, съдържащи благородни метали. Дмитрий е видял с очите си тези документи, когато се срещнали. Те останали у Агаев, Дмитрий не ги взел. Слушате ли ме, Анастасия Павловна?

— Слушам ви. Продължавайте.

— Не е убивал Агаев, но разбира, че доказателствата срещу него са много силни. Всичко, което той може да направи, е да разкаже какво точно се е случило. Агаев е пристигнал в министерството на „Житная“, Дмитрий слязъл при него във фоайето, двамата се качили в колата и Платонов го откарал на улица „Володарски“, където живеел някакъв роднина на Агаев. Този роднина трябвало същата вечер да лети за САЩ и Агаев бързал, страхувал се да не би да го изпусне. Трябвало непременно да се види с този чичо, за да вземе някакво лекарство за детето си. Платонов го свалил на улица „Володарски“ и си заминал. Това е всичко.

— Платонов може ли да докаже по някакъв начин, че точно това се е случило?

— Страхувам се, че не.

— Вие смятате ли да ми се обаждате пак?

— Не знам.

— От какво зависи?

— От вас.

— За съжаление аз не разбирам съвсем добре какво искате да ми кажете. Но много ви моля — ако Платонов измисли как може да докаже своята невинност, незабавно ми се обадете. И му предайте, че още утре ще проверя сведенията за роднината на Агаев. Ако те се потвърдят, все още бихме могли да помогнем на Дмитрий. Ако ли не, повече не ще мога да вярвам нито на вас, нито на него.

— Благодаря ви, Анастасия Павловна. Не ме попитахте къде е Дмитрий.

— Има ли смисъл да ви питам? И без това няма да ми кажете. Само да си хабя въпросите… Между другото имате ли номера на служебния ми телефон?

— Да.

— Обадете ми се, ако Платонов измисли нещо. Можете да се обаждате по всяко време — вкъщи или в службата ми, не се притеснявайте. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се. Още веднъж ви благодаря, Анастасия Павловна. Всичко хубаво.

— Довиждане.

Стъпвайки на пръсти, Настя се върна в кухнята. Сега щеше да върне в главата си разговора от самото му начало, да го разчлени на атоми, да го анализира, за да разбере какви грешки е направила, докато е разговаряла с непознатата жена, изпратена от Платонов. За едно нещо постъпи правилно — не зададе нито един въпрос, който да засяга непосредствено избягалия заподозрян. Попита дали непознатата знае служебния й телефон. Не се опита да научи откъде тази жена знае името и телефоните й, коя е, къде се крие Платонов, кога трябва да очаква да й се обадят отново. Тя, Настя, не се опита да наложи на жената своята воля. Тази жена се беше обадила, за да й каже няколко съвсем определени неща — и Настя й предостави тази възможност. Тя каза всичко, което Платонов й бе възложил да каже. С други думи каза всичко, което Платонов е искал да се узнае на „Петровка“. Не й е било наредено да говори за каквото и да било друго, тъй че беше безсмислено Настя да й задава въпроси — тя не би отговорила. Да, май беше провела разговора правилно, не бе настроила жената срещу себе си. От друга страна, не бе проявила и показно дружелюбие, във всеки случай Настя честно я бе предупредила, че въпросът за доверието в Платонов си остава на дневен ред и е напълно възможно след утрешната проверка да си остане отново на дневен ред.

Едно беше ясно: Платонов е в Москва, скатал се е в жилището на тази жена и изчаква да види как ще потръгне разследването. Настя не си изкриви душата, беше принудена да признае, че това не е чак толкова глупаво. За да имаш възможност да се реабилитираш, не е нужно да седиш по цял ден в някоя килия, а ако имаш какво да кажеш, можеш да изпратиш приятелката си да се обади по телефона и да каже всичко, което трябва. А докато е заподозрян в убийство и корупция и го издирват из цялата страна, Платонов се крие с надеждата, че ще се намери някой умен и почтен човек, който ще му помогне. А пък ако е виновен, тогава е съвсем естествено да се крие — не можем да виним престъпника, че спасявайки кожата си, създава известни неудобства на детективите.

8.