Пешките падат първи

Генерал Иван Алексеевич Заточни беше вече на вратата, когато го спря иззвънелият телефон. Беше почти десет вечерта, неговият шестнайсетгодишен син Максим току-що се беше обадил от дискотеката и беше му казал, че са го понатупали и си тръгва за вкъщи. Генералът добре познаваше мъжествения характер на момчето си и напълно допускаше, че то е изяло доста солиден пердах, а ако, не дай си боже, са го ударили по главата, възможно е и да изгуби съзнание по пътя. Затова въпреки спокойния тон на сина си, Иван Алексеевич беше решил все пак да отиде до най-близката станция на метрото, за да посрещне Максим.

Вече беше завъртял ключа в бравата, но бе принуден да се върне, за да вдигне слушалката.

— Иван Алексеевич?

— На телефона.

— Говори ли ви нещо името Платонов?

— Разбира се.

— Той много разчита на вас. Нещо повече — разчита единствено на вас. Затова ме помоли да ви кажа, че вие ще бъдете централното звено. За вас отляво и отдясно ще се закачат други звена и тогава ще се възстанови цялата верига. Ако дори едно звено се окаже прогнило или изкуствено изтънено, веригата няма да се получи. Дочуване, Иван Алексеевич.

Оттатък затвориха телефона. Генералът постоя замислен няколко секунди, после излезе от апартамента и отиде да посрещне сина си.

Седма глава

1.

В неделя Платонов се събуди още призори с чувството, че се е наспал и си е отпочинал прекрасно. Късно снощи Кира бе заминала при родителите си на вилата с обещанието да се върне с една от първите мотриси, тъй че Дмитрий прекара нощта сам и най-сетне можа да си позволи да се поотпусне, без да играе театър.

Той взе един хладък душ, грижливо се избръсна, приготви си простичка закуска, след което се зае да огледа жилището, в което му предстоеше да живее неизвестно колко време. Първата му работа бе да прекоси стаята до балкона, за да прецени възможностите да го използва в случай на непредвидени усложнения. Балконът се оказа миниатюрен, но не задръстен с натурии и в случай на необходимост той би могъл да опита да прескочи в съседния апартамент, стига времето да не се развали. Засега беше слънчево и топло, имаше надежда балконската врата на съседите да не е плътно затворена.

Стаята на Кира му хареса — просторна, светла, с малко мебели, но пък с много свободно място. Платонов приятно се изненада от рационалността, която цареше в жилището на скромната библиотекарка. Естествено с нейната заплата не би могло да се купи разкошна холова гарнитура, но мебелите, които имаше тук, бяха евтини и същевременно изглеждаха така, сякаш бяха специално конструирани и подбрани за това апартаментче. Тапицерията и килимът в сиво-сини тонове си хармонираха прекрасно, само дето тапетите не им подхождаха. Дмитрий разбра, че тапетите са лепени отдавна, а мебелите са били купени след това. Какво пък, ако Кира се съгласи да се направи ремонт, той ще й помогне да направи стаята перфектна.