Читаем Петдесет нюанса освободени полностью

Бяхме сядали пред телевизора може би четири пъти и Крисчън винаги четеше книга. Не обичаше да гледа телевизия. Никак. Свих се до него, подвих краката си и сложих глава на рамото му. Той пусна телевизора - голям плосък екран, - хвана дистанцион-ното и започна да прехвърля каналите.

- Искаш ли да гледаш някоя конкретна боза?

- Не обичаш да гледаш телевизия, нали? - казах саркастично.

Той поклати глава.

- Не. Това си е чиста загуба на време. Но бих гледал нещо с теб.

- Искам да се пипаме!

Той ме изгледа все едно ми е поникнала втора глава.

- Да какво? - И спря безкрайното прехвърляне по каналите. Телевизорът остана на някаква напудрена испанска сапунка.

-Чу какво. И защо изглеждаш толкова ужасен?

- Можем да си легнем и да се пипаме в кревата.

- Това го правим постоянно. Кога обаче за последен път си опипвал момиче пред телевизора? - попитах срамежливо, но и леко предизвикателно.

Той сви рамене и поклати глава. Хвана дистанционното, мина през още четири канала и спря на епизод от „Досиетата Хикс“.

- Крисчън?

- Никога не съм го правил - каза тихо.

- Съвсем никога?

-Да.

- Дори не и с госпожа Робинсън?

- Бебчо, много неща съм правил с госпожа Робинсън, но опипването пред телевизора определено не влизаше в програмата й. - Засмя се някак криво, после ме погледна любопитно и закачливо. - А ти?

- Аз да. - Изчервих се. - Е, поне беше нещо от сорта.

- Сериозно? И с кого?

„О, не, не искам да обсъждаме това“.

- Кажи ми - настоя той.

Погледнах свитите си пръсти. Той покри ръката ми с дланта си. Вдигнах очи и срещнах усмивката му.

- Искам да знам. За да го убия това копеле!

Засмях се.

- Ами... първият път беше...

- Първият път? Имало е повече от един път значи? - изръмжа той.

- Защо сте толкова изненадан, господин Грей?

Той се намръщи, прокара ръка през косата си и ме погледна, все едно ме виждаше в съвсем различна светлина. После сви рамене и каза:

- Просто съм изненадан. Искам да кажа... ти нямаше никакъв опит.

- Но наваксах, откакто те срещнах.

- Много си права. - Засмя се и пак настоя: - Кажи ми, искам да знам.

Погледнах сивите му търпеливи очи и се опитах да преценя настроението му. Дали ако му кажех, щеше да се ядоса, или просто беше любопитен? Не исках да се цупи.

- Наистина ли искаш да ти кажа?

Той кимна и устните му помръднаха закачливо, дори някак арогантно.

- Бях за кратко с мама и Съпруг номер три. Бях в десети клас. Казваше се Брадли и ме бяха сложили да работя с него в лабораторията по физика.

- На колко си била тогава?

- На петнайсет.

- И къде е той сега? Какво работи?

- Нямам представа.

- И до коя база стигна в опипването?

- Крисчън! - скарах му се и той изведнъж хвана коленете ми, после глезените, бутна ме назад и паднах по гръб на дивана. Плъзна се леко върху мен и ме закова под себе си с единия си крак пъхнат между моите. Беше толкова изненадващо, че чак изпищях. Той хвана ръцете ми и ги вдигна над главата.

- Тъй. И този Брадли стигна ли до база едно? - попита и потърка носа си в моя. Целуна ъгълчето на устата ми.

- Да - казах опряла устни в неговите. Той пусна едната ми ръка и хвана брадичката ми, за да държи главата ми неподвижна, докато езикът му превземаше устата ми. Отдадох се на горещата му целувка.

- Така ли? - попита, когато отдели устата си моята, за да поеме дъх.

- Не, не така - успях да кажа, а в това време мислех защо кръвта ми пак се насочва упорито в посока под пъпа. Той пусна брадичката ми и плъзна ръката си по гърдите ми.

- А така правеше ли? Така ли те докосваше? - Палецът му за-гали зърното ми през потника. Бавно, без да спира, и то се втвърди под обиграните му движения.

- Не. - Огънах се под него.

- Стигна ли до втора база? - прошепна в ухото ми. Ръката му лазеше бавно по ребрата ми, през кръста, към бедрото. Езикът му нежно подхвана мекото на ухото ми и го пъхна между зъбите си. Стисна нежно.

- Не - казах без дъх.

По телевизията дрънкаха нещо за ФБР. Крисчън изключи звука и впи очи в моите.

- Ами вторият? Той мина ли втора база?

Очите му бяха опушени, горещи... гневни? Дали беше възбуден, или раздразнен? Не можех да преценя. И тогава ръката му се мушна в късите ми гащи.

- Не - казах, а той се усмихна зловещо и ме стисна в сластния си поглед.

- Добре. - Пъхна ръка между краката ми. - И нямате бельо, госпожо Грей? Одобрявам.

Целуна ме и палецът му започна да дразни клитора ми, а показалецът му се плъзна убийствено бавно в мен.

- Не, не трябва да правим секс. Няма да е опипване - изстенах.

- Е, да де, нали се опипваме.

- Не! Без секс.

- Моля?

- Без секс...

- Без секс, така ли?

Извади пръста си от мен и го прокара бавно по устните ми. Усетих соления вкус на соковете си. А той пъхна пръста в устата ми и започна да го движи така, както във влагалището ми. После преметна и другия си крак между моите и усетих ерекцията му

- притискаше ме, започна да натиска през дрехите с твърдия си пенис. Късите гащи ме дразнеха между устните. Стенех.

- Това ли искаш? - попита. Тазът му се движеше ритмично между краката ми, дразнеше през дрехите.

- Да - изскимтях.

Ръката му се върна и се залепи пак за зърното ми, а зъбите му минаха по челюстта ми.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Его собственность
Его собственность

— А дочка у тебя ничего. Молодец, что прятал. Такое сокровище надо держать вдали от посторонних глаз, — усмехается бандит.— Со мной делай что хочешь, а девочек не трогай.— Ты кинул меня, Вить, а я такое не прощаю. Из-за таких, как ты, у меня теперь много работы. А знаешь, как я расслабляюсь после тяжелого рабочего дня?Папа понуро опускает голову.— Правильно, Вить. И твоя принцесса мне как раз подходит.Мой отец решил пойти против хозяина города. Обещал, что мы успеем убежать. Спрятаться. Что нам ничего не будет.Вот только папа ошибся.И сейчас Ризван пришёл не разговаривать. Он пришёл карать. И, кажется, начнёт с меня.#жестокий герой#невинная героиня#откровенновозрастное ограничение: 18+

Анастасия Сова , Джорджия Ле Карр , Татьяна Карат

Современные любовные романы / Эротическая литература / Самиздат, сетевая литература / Романы / Эро литература