Петдесет нюанса освободени

- Знаеш ли колко си сексапилна, Ана?

Гласът му беше пресипнал. Продължи да ме притиска. Отворих уста да му кажа да спре, но се провалих - от устата ми излезе само стон. Той захапа устната ми и плъзна език в устата ми. Пусна другата ми ръка и аз веднага я плъзнах лакомо по раменете и в косата. И когато дръпнах силно косата му, той изръмжа като звяр.

- Обичаш ли да те докосвам? - попитах тихо.

Веждите му се събраха, като че ли не разбираше въпроса.

- Ана, аз съм като озверял от глад на банкет, когато стане дума за твоя допир. - Гласът му бе така мелодичен, така откровен.

О, Господи!

Той коленичи между краката ми и ме дръпна към себе си. Нямах нищо под потника. Той ми го свали, смъкна и ризата си, запокити я на пода и ме придърпа в скута си, така, както бе коленичил. Ръцете му се увиха около кръста ми.

- Докосвай ме - каза без дъх.

О, Господи! Много внимателно, като четка на художник, пръстите ми минаха по косъмчетата на гърдите му, над белезите. Той пое дълбоко дъх, зениците му се разшириха, но в очите му нямаше страх. Това беше неговият чувствен отговор на моето докосване. Гледаше как пръстите ми се плъзгат леко по кожата му, все едно листа плуват по вода. Първо към едното зърно, после към другото. Под милувката ми те станаха стегнати и твърди. Наведох се и леко докоснах гърдите му с устни, а ръцете ми нежно се придвижиха към раменете. Бяха силни, твърди, мускулести. Беше в страхотна форма.

- Желая те - каза той и либидото ми се стрелна като кола през светофар, току-що светнал зелено. Пръстите ми се заровиха в косата му, дръпнах я нагоре и назад, за да мога да завладея устата му, езиците на опустошителния пожар в слабините ми лумваха все по-високо и все по-горещи. Той изстена и ме бутна на канапето. Седна и с една ръка разкъса късите ми гащи, а с другата разкопча ципа си.

- Хоумрън - прошепна и влезе в мен.

Изстенах, а той хвана лицето ми между дланите си.

- Обичам ви, госпожо Грей. - И много бавно започна да ме люби, докато не се разпаднах. Крещях името му, увила тяло около него с намерението никога да не го пусна.

Лежах просната върху гърдите му на пода в голямата стая, пред телевизора.

- Мисля че напълно пропуснахме трета база. - Ръката ми мина по мускулите на гърдите му.

- Следващия път няма да я пропуснем - засмя се той и целуна косата ми.

Повдигнах глава да видя какво дават по телевизията. „Досиетата“ свършваха. Крисчън се пресегна за дистанционното и включи звука.

- Харесваш ли сериала? - попитах.

- Когато бях дете - да.

О, Крисчън като дете... кикбокс и,Досиетата Хикс“. И никак во докосване.

- А ти? - попита той.

- Още не съм била родена.

- Толкова си млада. - Усмихна ми се нежно. - Обичам да ви опипвам пред телевизора, госпожо Грей.

- И аз вас, господин Грей. - Целунах гърдите му. Лежахме, без да говорим, и гледахме края на „Досиетата“. После пуснаха реклами.

- Бяха три божествени седмици. Независимо от преследванията с коли, пожарите и бивши шефове психопати. Все едно сме били в някакво си наше малко мехурче - казах замечтано.

- Хм. Не съм сигурен, че съм готов да те деля с целия този свят навън. Все още не.

- Обратно в реалността от утре - казах, като се опитах да прикрия меланхолията в гласа си.

Крисчън въздъхна.

- Охраната ще е плътно до теб...

Сложих пръст върху устата му. Не исках да ми изнася пак тази лекция.

- Знам. Обещавам да се държа добре.

Което ми напомни... надигнах се на лакти, погледнах го и попитах:

- Защо се беше развикал на Сойър днес?

Той се стегна. По дяволите!

- Защото ни преследваха.

- Но това не беше по негова вина.

- Не трябваше да изостават толкова много и го знаят.

Изчервих се пак и легнах на гърдите му. Вината беше моя. Аз

си бях навила на пръста да бягам от охраната.

- Това не беше...

- Достатъчно - каза той ядно. - Това не подлежи на коментар, Анастейжа. Фактът си е факт, и те много добре го знаят. Няма да допуснат да се случи отново.

„Анастейжа! Аз съм Анастейжа, когато съм загазила, точно като у дома, при майка ми“.

- Добре - казах, исках да го успокоя, да не се караме. - А Райън успял ли е да настигне жената с доджа?

- Не, Ана. И не съм убеден, че е била жена.

- Така ли? - Пак се надигнах.

- Сойър е видял човек с коса, вързана на опашка, но е било за много кратко. Предположил е, че е жена. Сега, след като ти разпозна тоя задник, започвам да мисля, че е бил той. Хайд прибира косата си така. - Гласът му трепереше от отвращение.

Не знаех какво да мисля. Крисчън прокара ръка по голия ми гръб и се опита да ме разсее.

- Ако нещо се случи с теб... - Широко отворените му очи бяха ужасени, сериозни.

- Знам - прошепнах. - Изпитвам същото при мисълта, че нещо може да се случи с теб. - Потръпнах.

- Ела, става хладно - каза той и седна. - Да си лягаме. Може да минем база три в леглото. - Усмихна ми се съблазнително. Настроенията му, както винаги, сменящи се като температурите на Меркурий - страстен, ядосан, разтревожен, секси, моят Петдесет. Поех ръката му, той ме изправи на крака и така, гола-голе-ничка, го последвах през огромната стая към банята.