Петдесет нюанса освободени

И докато тя влизаше, здраво стискаше ръката ми.

8.

Гиа Матео беше красива. И освен това висока. Косата й - къса, перфектно изрусена и подстригана на пластове в някой известен и скъп салон. Носеше я както се носи корона. Беше облечена в бледозелен костюм - сако и панталони, които подчертаваха съблазнителните й форми. Дрехите й винаги изглеждаха скъпи. На врата й блестеше диамант, в комплект с двете по-малки димант-чета в ушите. Изглеждаше изпипана отвсякъде. Беше израснала в семейство с много пари, изискани маниери и добри обноски, макар че тази вечер въпросните маниери очевидно бяха оставени у дома й. Светлозелената й блуза бе твърде разкопчана - далече под изискваните класически правила, които предполагаше родо-словното й дърво.

- Здравейте, Крисчън. Здравейте, Ана. - Оголи в усмивка белите си равни зъби и протегна ръка с изящен маникюр, за да се здрависа първо с него и после с мен. Трябваше да пусна ръката на Крисчън, за да се здрависаме. Беше съвсем малко по-ниска от него, но злорадо забелязах, че се е покатерила на убийствено високи токове.

- Здравейте, Гиа - поздрави я той учтиво, а аз се усмихнах ледено.

- Изглеждате прекрасно след сватбеното пътешествие - каза тя спокойно, но очите й изгаряха лицето на Крисчън. Миглите й бяха обилно наклепани със спирала. Крисчън ме прегърна и ме притисна до себе си.

- Благодаря. Прекарахме чудесно. - Устните му докоснаха косата ми. Това ме изненада.

„Видя ли? Мой е? Дразни ме, изкарва ме от кожата ми, но е мой!“ Усмихнах се. „Крисчън, така те обичам, точно сега, в този момент!“ Пъхнах ръка в задния му джоб и стиснах дупето му. Гиа ни се усмихна ехидно.

- Успяхте ли да прегледате плановете?

- Да - казах. Погледнах Крисчън. Той ме гледаше развеселено. Какво му беше смешното? Това, че реагирах на вида й, като му стиснах дупето ли?

- Плановете са тук - каза Крисчън и посочи масата, хвана ръката ми и тръгнахме, а тя ни последва. В този момент се сетих, че съм забутала някъде доброто си възпитание, и попитах:

- Нещо за пиене?

- Чаша вино, благодаря. Бяло, сухо, ако имате.

„По дяволите! Совиньон Блан дали е сухо? Май да“. С огро-мно нежелание оставих съпруга си в компанията й и тръгнах към кухнята. Крисчън изключи музиката. Айподът изпука.

- Искаш ли още вино, Крисчън? - извиках от кухнята.

- Да, бебчо - каза той напевно и ми се усмихна. Понякога можеше да е безценен, така сладък, но понякога можеше да те вбеси.

Надигнах се на пръсти да отворя шкафа. Усещах очите му върху себе си. Изведнъж ми мина през ума, че с него участваме в едно шоу, играем в един мач, но този път не сме в противниковите отбори. Гиа беше противникът. Дали той знаеше, че го харесва? И дали наистина това се набиваше на очи? Стана ми много приятно при мисълта, че той се опитва да ме окуражи. Или пък просто се опитваше да й даже високо и ясно, че не е свободен за игри?

„Да, не е свободен. Мой е. Мой е, кучко!“ Богинята ми си беше сложила шлем и стискаше меч и нож, облечена като гладиатор. Изобщо не й беше до любезни приказки. Усмихнах се, взех трите чаши и отворената бутилка вино от хладилника и ги сложих върху плота. Гиа се беше навела над масата, а Крисчън й показваше нещо по чертежите.

- Мисля, че Ана иска да предложи нещо за стъклената стена. Но като цяло и двамата сме доволни от работата и идеите ви.

- О, радвам се да го чуя - каза Гиа весело и го докосна по ръката, очевидно флиртуваше. Крисчън застина, но тя не забеляза нищо. Само аз можех да разбера. „Мамка ти, остави го на мира! Той не обича да го пипат!“ Крисчън се дръпна така, че тя да не може да го докосва, и ми каза:

- Идва ли виното, че тук сме жадни?

- Идвам! - Да, той определено играеше с мен. Тя го караше да се чувства неловко. Защо не го бях забелязала преди? Ето затова не я харесвах. А той беше свикнал с начина, по който жените реагират на външния му вид. Бях го виждала толкова много пъти

- не му правеше впечатление и не се замисляше над това. Но да го докосват! Това вече беше нещо съвсем друго. „Е, госпожа Грей идва на помощ!“

Налях трите чаши и се върнах при моя изпаднал в беда рицар. Подадох чашата на Гиа и нарочно се настаних между тях. Тя я взе с изкуствено любезна усмивка, а Крисчън ме погледна с благодарност.

- Наздраве - каза той, но гледаше мен. Двете в един глас казахме наздраве. Отпих нетърпеливо.

- Ана, имате забележки към стъклената стена? - попита Гиа.

- Всъщност да. Много ми харесва, но се надявах да я съчетаем някак по-естествено, по-меко. В крайна сметка аз се влюбих в къщата такава, каквато е. Не искам радикални промени.

- Разбирам.

- Ще ми се новият дизайн да е по-деликатен, в смисъл да се придържа към оригиналния вид на къщата. - Погледнах Крисчън. Той ме слушаше замислено.

- Без никакви съществени промени? - попита той.

- Да. - Тръснах глава, за да подсиля значението на това „да“.

- Харесваш я такава, каквато си е?

- Като цяло - да. Винаги съм мислила, че се нуждае само от съвсем леки, козметични промени, да я освежим, да я оживим...

Очите на Крисчън грееха топло.

Гиа ни изгледа, бузите й порозовяха.