Петдесет нюанса освободени

- Добре, разбирам идеята ви, Ана. Какво ще кажете да оставим стъклената стена, но да я отворим към по-голяма веранда в средиземноморски стил? Така или иначе вече има каменна тераса. Можем да сложим колони с камък в същия цвят и ще запазим гледката. Ще сложим стъклен покрив и подходящи плочки. Така ще се получи едно покрито алфреско, което може да се ползва и за трапезария, и за всекидневна.

Не можеше да се отрече, че е много добра в работата си.

- Или вместо веранда към вратата на стъклената стена можем да вмъкнем дърво и така да запазим средиземноморския дух -продължи тя.

- Като онези яркосини капаци на прозорците в Южна Франция - обърнах се към Крисчън.

Той ме гледаше внимателно. Отпи от виното си и неангажирано сви рамене. „Добре, не му хареса идеята, но не ми противоречи. Господи, този мъж е една огромна маса противоречия“. Сетих се за думите му предния ден. „Направи я както искаш. По твой вкус. Тя е твоя“. Той искаше да съм щастлива във всичко, което правя. Дълбоко в себе си го знаех - но защо се спирах сама? „Не мисли за спора ви от днес!“ - каза подсъзнанието ми и ме изгледа с укор.

Гиа погледна Крисчън: очевидно очакваше той да вземе окончателното решение. Видях как зениците й се разшириха, как блестящите й от червилото устни се разтвориха. Езикът й се стрелна навън, облиза горната устна и след това тя отпи глътка вино. Обърнах се към Крисчън, но той си седеше и гледаше мен, изобщо не й обръщаше внимание. „Да, ще си поприказвам аз с тази Матео!“

- Кажи, Ана, какво искаш да направим? - попита той и съвсем ясно даде да се разбере, че въпросът е единствено и само към мен.

- Идеята за верандата ми харесва.

- И на мен.

Обърнах се към Гиа. „Хей, госпожичке, аз вземам решенията по този въпрос! Погледни ме добре!“

- Бих искала да видя окончателния проект на верандата и колоните в стария дух на къщата.

Много бавно, без грам желание, Гиа отмести алчния си поглед от мъжа ми и ми се усмихна. Как можеше да си помисли, че няма да забележа?

- Разбира се - каза с обиграна вежливост. - Има ли други проблеми, които искате да обсъдим?

„Други освен тоя, че чукаш мъжа ми с очи ли?“

- Крисчън искаше да направим някои промени в спалнята -казах.

Някой дискретно се покашля от прага. Беше Тейлър.

- Да, Тейлър?

- Трябва спешно да говоря с вас, господин Грей.

Крисчън сложи ръка на рамото ми, стисна го окуражително и се обърна към Гиа:

- Госпожа Грей се занимава с този проект. И има картбланш. Всичко, което пожелае, го има. Изцяло се доверявам на инстинкта й. Тя е много умна и находчива жена. - Гласът му леко се промени. Дали така ми се стори, или си внуших, че долавям нотка на гордост и закодирано предупреждение към Гиа?

„Доверявал се на инстинктите ми? Ох, ще ме умори! Та нали тъкмо инстинктите ми му позволиха да прегази чувствата ми като бърз влак!“ Поклатих ядно глава, но му бях благодарна за думите. Поне показа на госпожица Провокативна-И-Уви-Много-Добра-В-Работата-Си кой отговаря за този проект. Погалих ръката му.

- Извинете ме! - Крисчън стисна рамото ми и излезе с Тейлър. Зачудих се какво става.

- И така... спалнята? - попита нервно Гиа Матео.

Погледнах я, изчаках Крисчън и Тейлър да се отдалечат, събрах цялата си сила - а като се имаше предвид, че през последните пет часа бях на ръба на нервна криза и ужасно изнервена - е, сложих я на мястото й.

- Имате пълно основание да сте притеснена, Гиа, защото точно в този момент работата ви по проекта виси на косъм. Но съм убедена, че всичко ще е наред, ако стоите далеч от мъжа ми!

Тя ме погледна с отворена уста.

- В противен случай сте уволнена. Разбирате ли ме?

Тя замига бързо, напълно шокирана! Не можеше да повярва. То и аз почти не вярвах. Но без да губя самообладание се втренчих в кафявите й ужасени очи.

„Не, не се огъвай! Не се огъвай!“ Бях се научила да гледам така от Крисчън. Той владееше този твърд, лишен от емоция поглед като никой друг на този свят. Знаех, че проектът на новата къща на Грей е много важен от гледна точка на престижа на фирмата й - пауново перо за шапката й. Не можеше да си позволи да го загуби! Освен това не давах пет пари, че е приятелка на Елиът.

- Ана... Госпожо... Съжалявам... Но аз никога... - Изчерви се, не знаеше какво да каже.

- Нека изясним това - моят съпруг не се интересува от вас.

- Разбира се - промълви тя и пребледня.

- Както вече казах, само пояснявам.

- Госпожо Грей, много се извинявам, ако съм ви оставила с впечатление, че...

- Добре. Щом вече е ясно, значи всичко ще е наред. Сега нека ви кажа какво искаме в спалнята и после ще минем през материалите, които възнамерявате да използвате. Както вече знаете, с Крисчън решихме къщата да бъде направена с екологично чисти материали и поддръжката й да е екологично съобразена. Искам да сме сигурни в произхода и качеството на материалите.

- Ра-ра-разбира се - заекна тя. Очите й още бяха ококорени и в интерес на истината изглеждаше доста притеснена. Ето това се казва „още нещо, което правя за първи път“! Богинята ми тичаше като обезумяла по арената и махаше на ликуващата публика с вдигнат високо меч.

Гиа приглади нервно косата си.