Петдесет нюанса освободени

И след като успях да го стресна и определено да изненадам и него, и себе си, той пое рязко въздух и после... се усмихна. Лъчезарно, широко, с всичките си зъби. Усмихна се щастливо. Е, какво да кажа!

- Добре. - Плесна с ръце и стана.

„И сега какво?“

- Мисията е изпълнена. Сега трябва да поработя. Ако ми позволите, госпожо Грей, бих желал да се оттегля.

„Ааа! Този мъж направо ме побърква!“

-Но...

- Какво „но“, госпожо Грей?

- О, просто изчезни - казах и се строполих в стола.

- Точно това мислех да направя. Ще се видим довечера. С нетърпение очаквам седемте нюанса на неделното. А, и да не забравя, предстоят ми доста социални ангажименти и бих желал да ме придружиш.

„Няма ли да тръгваш вече?“

- Ще кажа на Андреа да се обади на Хана и да й издиктува датите, за да ги отбележи в календара ти. Трябва да се запознаеш с някои хора.

- Добре - казах като в мъгла, напълно озадачена.

Той се наведе към мен през бюрото. „Какво иска пък сега?“ Взря се пак в мен с хипнотизиращите си очи и каза:

- Обичам да правя бизнес с вас, госпожо Грей. - Наведе се по-близо, а аз седях като парализирана. Целуна устните ми нежно, гальовно.

- До после, бебчо! - И се изправи рязко, намигна ми и излезе.

Захлупих глава върху бюрото. Чувствах се като току-що прегазена от товарен влак. И този товарен влак беше моят обичан съпруг! Вероятно нямаше по-противоречив, по-вбесяващ и дразнещ мъж на тази планета. Ужасена разтърках очи. И на какво се бях съгласила току-що? „Добре“ - това бях казала. Ана Грей да ръководи „Сиатъл Пъблишърс“. Оп. Грешка! „Грей Пъблишърс“. Този мъж наистина беше напълно откачен.

На вратата се почука и Хана подаде нос.

- Добре ли си?

Не можех да отговоря, само седях и я гледах. Тя се намръщи.

- Знам, че мразиш да го правя, но... да ти донеса ли чай?

Кимнах.

- „Туинингс Брекфаст“ без мляко и слаб.

Кимнах.

- Веднага, Ана.

Гледах с празен поглед екрана на лаптопа. Все още бях в шок. Как можех да го накарам да разбере? Имейл?

Подател: Анастейжа Стийл Относно: НЕ СЪМ АКТИВ!

Дата: 22 август 20) 1, 14:23 До: Крисчън Грей

Господин Грей,

Следващия път, когато решиш да наминеш, няма да е зле да си уговориш среща, за да имам поне малко време да се подготвя за пу-бертетска арогантност и мегаломания.

Твоя

Анастейжа Грей < Моля, обърни внимание на името

Редактор СИП

Подател: Крисчън Грей:

Относно: Уговорка седем нюанса неделно Дата: 22 август 2011, 14:34 До: Анастейжа Стийл

Моя скъпа госпожо Грей (с ударение на моя), Какво мога да кажа в своя защита? Минавах наблизо.

И не, не си актив, ти си моята обичана съпруга. Както винаги успя да оправиш настроението ми.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор и арогантен мегаломан на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Опитваше се да се шегува, но изобщо не ми беше до шеги. Поех дълбоко дъх и се захванах с кореспонденцията си.

Когато вечерта се качих в колата, Крисчън беше много тих.

- Здрасти - казах.

- Здрасти - каза той някак притеснено. И с право, трябваше да се чувства точно така - притеснен.

- Успя ли да обезпокоиш още някой на работното му място днес? - попитах сладко. Май доста сладко.

- Само Флин - каза той и се подсмихна.

„О! Така ли?“

- Следващия път като ходиш при него, ще ти дам списък с определени точки, които да дискутирате, и ще настоявам тези точки да бъдат покрити - отсякох.

- Не сте в настроение, госпожо Грей.

Гледах упорито гърбовете на Райън и Сойър. Крисчън се премести по-близо до мен.

- Хей - каза нежно и хвана ръката ми. Цял следобед, вместо да се съсредоточа върху работата си, се бях опитвала да измисля какво да му кажа. Но вместо това гневът ми растеше с всеки час. Писнало ми беше от това негово кавалерство, от начина, по който се нервираше от най-дребни неща, и от откровено казано детинското му поведение. Измъкнах ръката си от неговата - точно по най-дребнавия и детински начин.

- Ядосана ли си ми? - попита той много тихо.

- Да - отсякох пак. Скръстих ръце, за да не му позволя да ме пипа, и се загледах през прозореца. Той се намести още по-близо до мен, но не го погледнах. Не разбирах защо съм му толкова ядосана. Не ядосана - направо бясна.

Щом спряхме пред „Ескала“, наруших протокола и изскочих от колата с куфарчето си. Влетях в сградата, без дори да се обърна да видя дали някой идва с мен. Райън търчеше подире ми да ме изпревари, преди да стигна до асансьора, за да натисне копчето вместо мен.