Петдесет нюанса по-тъмно

- Наистина ли? - попита той невярващо.

- Какво да направя, за да те накарам да проумееш, че няма да си отида? Какво да ти кажа?

Крисчън впери очи в мен и пак видях в тях страха и мъката му.

- Има едно нещо, което можеш да направиш.

- Какво? - изсумтях аз.

- Омъжи се за мен - прошепна Крисчън.

„Моля?! Той наистина ли...“

През последния половин час светът ми за втори път замръзна и се вцепени.

Зяпнах психически увредения човек, когото обичах. Не вярвах на ушите си.

Брак? Брак ли ми предлагаше? Шегуваше ли се? Не успях да се сдържа и дълбоко от мен се отрони нервен, невярващ кикот. Прехапах долната си устна, за да не му позволя да се превърне в истеричен смях, и безславно се провалих. Отпуснах се по гръб на пода и се предадох на смеха - кикотех се така, както никога, разтърсвана от могъщи пристъпи изцелителен, пречистващ смях.

И за миг останах сама, вторачена в тази абсурдна ситуация - едно кикотещо се, тотално объркано момиче до красиво психически увредено момче. Смехът ми преля в парещи сълзи и аз скрих очите си с ръка. „Не, не... това вече е прекалено“.

Когато истерията ми премина, Крисчън нежно вдигна ръката ми от лицето ми. Погледнах го.

Той се наведе над мен. Устните му бяха извити в усмивка, но очите му бяха пламтящо сиви, може би наранени. „О, не!“

Крисчън внимателно избърса една сълза с опакото на дланта си.

- Смешно ли ви се струва моето предложение, госпожице Стийл?

„О, моят Петдесет нюанса!“ Протегнах ръка и нежно го погалих по бузата, наслаждавах се на усещането на наболата му брада под пръстите ми. Господи, обичах този човек.

- Господин Грей... Крисчън. Твоята способност да избереш точния момент несъмнено е... - Думите ми изневериха и можех само да го гледам.

Той ми се усмихна, но бръчиците около очите му ми показваха, че го боли. Това ми подейства отрезвяващо.

- Дълбоко ме наскърбяваш, Ана. Ще се омъжиш ли за мен?

Надигнах се, седнах и се наведох към него, сложих ръце върху коленете му. Вперих очи в прекрасното му лице.

- Крисчън, днес се срещнах с побърканата ти бивша, която имаше револвер, бях изхвърлена от квартирата си, ти стовари отгоре ми цялата си ядрена мощ ...

Крисчън понечи да каже нещо, но аз вдигнах ръка и той по-корно затвори уста.

- Ти току-що ми разкри някои откровено смайващи неща за себе си, а сега ме молиш да се омъжа за теб.

Крисчън завъртя г лава, сякаш анализираше фактите. Беше му забавно. И слава богу.

- Да, мисля, че това е справедливо и вярно обобщение на ситуацията. - Каза го малко иронично.

Поклатих глава.

- Къде остана отлагането на задоволяването?

- Преодолях го и сега съм убеден привърженик на моменталното задоволяване. Използвай момента, Ана - прошепна той.

- Виж, Крисчън, познавам те от около три минути и трябва да науча още много неща за теб. Пила съм повече, отколкото трябва, гладна съм, уморена съм и искам да си легна. Трябва да обмисля твоето предложение, също както обмислих онзи договор, който ми даде. И... - стиснах устни, за да му покажа недоволството си, но и за да облекча напрежението, - то не беше особено роман-тично.

- Основателни аргументи, както винаги, госпожице Стийл. -Гласът му прозвуча облекчено. - Това не е „не“, нали?

Въздъхнах.

- Не, господин Грей, не е „не“, обаче не е и „да“. Правиш го само защото си уплашен и ми нямаш доверие.

- Не, правя го, защото най-после срещнах жена, с която искам да прекарам остатъка от живота си.

„О!“ Сърцето ми за миг спря и вътрешно се разтопих. Как можеше да казва толкова романтични неща във възможно най-шантави ситуации? Зяпнах го изумено.

- Никога не съм смятал, че ще ми се случи - прибави той. Лицето му излъчваше чиста и неподправена искреност.

Продължавах да го зяпам с отворена уста и да търся нужните думи.

- Може ли да си помисля малко? За това и за всичко друго, което се случи днес? За нещата, които ми каза току-що? Ти ме помоли за търпение и вяра. Е, топката е при теб, Грей. Сега аз те моля за същото.

Очите му се взряха в моите и след мъничко той се наведе към мен и отметна кичур коса зад ухото ми.

- Ще потърпя. - Целуна ме нежно по устните. - Не съм бил особено романтичен, така ли? - Повдигна вежди и аз укорително поклатих глава. - Сърчица и цветя значи?

Кимнах и Крисчън ми се усмихна.

- Гладна ли си?

-Да.

- Не си яла. - Очите му станаха ледени и челюстта му се стегна.

- Не съм. - Погледнах го безучастно. - Изгубих почти всякакъв апетит, понеже бях изхвърлена от собствената си квартира, след като присъствах на интимна сцена между приятеля ми и негова бивша подчинена. - Вперих очи в него и опрях юмруци на кръста си.

Крисчън поклати глава и грациозно се изправи. „О, най-после можем да станем от пода“. Подаде ми ръка.

- Ще ти направя нещо за хапване.

- Може ли просто да си легна? - измърморих уморено.

Той ме вдигна да стана. Бях се схванала. Той ме погледна и лицето му омекна.

- Трябва да ядеш. Ела. - Властният Крисчън се беше върнал и това ме изпълни с облекчение.

Той ме заведе в кухнята, настани ме на бара и отвори хладилника. Погледнах си часовника. Наближаваше единайсет и половина. На сутринта трябваше да ставам за работа.