Петдесет нюанса по-тъмно

Не можех. Знаех, че ако го направя, ще избухна в сълзи. Не бях в състояние да ги преглътна. Бях като препълнен резервоар с бензин. Нямаше място за повече. Просто не можех да понеса още гадости. Щях да се възпламеня и да избухна. Гледката нямаше да е красива. Божичко!

Крисчън, загрижен за бившата си подчинена по толкова интимен начин - образът проблесна пред очите ми. Той я беше изкъпал - гола. По тялото ми пробягаха мъчителни тръпки.

- Ана...

- Какво?

- Недей. Това не означава нищо. Все едно се грижех за дете, отчаяно, смазано дете - промълви Крисчън.

Какво разбираше той от грижи за дете, по дяволите? Ставаше дума за жена, с която е имал перверзна сексуална връзка.

„О, мъчително е...“ Дълбоко си поех дъх, за да се овладея. Или може би имаше предвид себе си? Той беше смазаното дете. Това звучеше по-логично... или пък абсолютно нелогично. О, всичко бе тотално извратено! Изведнъж се почувствах изтощена до мозъка на костите. Имах нужда от сън.

- Ана?

Изправих се, занесох чинията си при мивката и изсипах макароните в боклука.

- Моля те, Ана.

Светкавично се завъртях към него.

- Просто спри, Крисчън! Просто спри с това „моля те, Ана“! - изкрещях му през сълзи. - Писна ми от всичките тези гадости! Лягам си. Уморена съм и съм изнервена. Остави ме на мира!

Обърнах се и буквално избягах в спалнята, като отнесох със себе си спомена за ококорения му шокиран поглед. Беше добре да знам, че мога и да го шокирам. За нула време се съблякох и след като прерових скрина му, навлякох една негова тениска и влязох в банята.

Погледнах се в огледалото и едва познах изнемощялата вещица с подути очи и кожа на червени петна, която ме зяпаше отсреща. Това вече ми дойде прекалено. Седнах на пода, предадох се на непреодолимата емоция, която вече не бях в състояние да сдържам, и се разридах отчаяно.

15.

- Не плачи - нежно каза Крисчън и ме притегли в прегръдката си. - Моля те, недей да плачеш, Ана. - Седеше на пода в банята и аз бях в скута му. Обвих ръце около него и заридах, заровила лице в шията му. Той тихо зашепна в косата ми, галеше ме нежно по гърба и главата.

- Съжалявам, бебчо - промълви Крисчън и това само ме накара да заплача още по-силно и да се притисна към него.

Останахме така цяла вечност. Накрая, когато изплаках всичките си сълзи, той се изправи и ме пренесе на ръце на леглото в спалнята. След няколко секунди легна при мен и угаси лампата. Прегърна ме, притисна ме към себе си и аз най-после се унесох в неспокоен сън.

Събудих се със сепване. Бях замаяна и ми беше топло. Крисчън се бе увил около мен като лиана. Докато се измъквах от ръцете му, той изсумтя, но не се събуди. Седнах и погледнах будилника. Три през нощта. Имах нужда от хапче за глава и нещо разхладително. Станах и отидох в кухнята.

В хладилника имаше портокалов сок. Ммм... беше вкусен и главата ми веднага се проясни. Порових в шкафовете, намерих пластмасова кутия с лекарства, изпих два адвила и си налях още една чаша сок.

Отидох при огромната стъклена стена и зареях поглед към спящия Сиатъл. Светлините блещукаха и мигаха под небесния замък на Крисчън... или трябваше да го наричам „крепост“? Притиснах чело към хладния прозорец - какво облекчение! След всички вчерашни открития имах да мисля за невероятно много неща. Опрях гръб на стъклото и бавно се свлякох на пода. Дневната приличаше на пещера в мрака: единствената светлина идваше от трите лампи над кухненския остров.

Можех ли да живея тук, омъжена за Крисчън? След всичко, което беше правил в тези стаи? След цялата история, която пазеше апартаментът?

Брак. Струваше ми се почти невероятно - и ми дойде абсолютно неочаквано. Но пък всичко в Крисчън беше неочаквано. Устните ми иронично се усмихнаха на този факт. Крисчън Грей, очаквайте неочакваното - петдесет нюанса извратеност.

Усмивката ми се стопи. Аз приличах на майка му Това ми причини остра болка и въздухът със свистене напусна гърдите ми. Всички ние приличахме на майка му.

Как да продължа нататък след разкриването на тази тайна, по дяволите? Нищо чудно, че не искаше да ми каже. Но той определено не можеше да си спомня много майка си. Отново се замислих дали не трябва да поговоря с доктор Флин. Дали Крисчън щеше да ми позволи? Психиатърът сигурно щеше да запълни празнотите.

Поклатих глава. Бях уморена до смърт, но се наслаждавах на спокойната ведрина на дневната и на прекрасните произведения на изкуството - студени и строги, но въпреки това красиви по свой начин в сенките. Със сигурност струваха цяло състояние. Можех ли да живея тук? За добро или лошо? В болест и здраве? Затворих очи, отпуснах глава назад на стъклото и дълбоко си поех дъх.

Покоят беше нарушен от див вик. „Крисчън! Мамка му - какво се е случило?“ Скочих и се втурнах в спалнята още преди ехото на ужасяващия крясък да заглъхне. Сърцето ми щеше да се пръсне от страх.

Светнах нощната лампа на Крисчън. Той се мяташе и въртеше, гърчеше се в страховити мъки. Не! Извика отново и зловещият, съкрушителен звук ме прониза пак.

Мама му стара - кошмар!