Петдесет нюанса по-тъмно

- Ана - прошепна Крисчън. Изведнъж ме пусна и се надигна, смъкна боксерките си и се протегна към нощното шкафче, за да вземе една станиолова опаковка. После ми я подаде. - Искаш ли да го направиш ти? Още можеш да откажеш. Винаги можеш да откажеш.

- Не ми давай шанс да се замисля, Крисчън. А и те желая. -Докато коленичеше между краката ми, разкъсах пакетчето със зъби и с треперещи пръсти му нахлузих презерватива.

- По-спокойно - каза Крисчън. - Така ще ме лишиш от мъжественост, Ана.

Удивих се какво може да направи моето докосване с този мъж. Той се надвеси над мен и за момента съмненията ми бяха прибрани и заключени в тъмните страшни дълбини на ума ми. Бях опиянена от този мъж, моя мъж, моя Петдесет нюанса. Той ненадейно се претърколи и напълно ме изненада. Сега аз бях отгоре. Леле-мале!

- Ти ме обладай! - промълви Крисчън. Очите му сияеха от животинско напрежение.

Божичко! Бавно, о, съвсем бавно се отпуснах върху него. Той отметна глава, затвори очи и простена. Хванах го за ръцете и започнах да се движа, наслаждавах се на пълното му обладаване, на реакцията му, наблюдавах го как се разтапя под мен. Чувствах се като богиня. Наведох се и го целунах по брадичката, прокарах зъби по наболата четина на долната му челюст. Имаше великолепен вкус. Напрегнах хълбоците си и успокоих ритъма, като продължих с бавни леки тласъци.

- Ана, докосвай ме... моля те.

„О!“ Наведох се напред и опрях длани върху гърдите му. От устата му се отрони вик почти като ридание и Крисчън се тласна дълбоко в мен.

- Ох - изскимтях и леко плъзнах ноктите си през космите на гърдите му. Той изстена и внезапно се претърколи, така че отново се озовах под него.

- Стига - изпъшка Крисчън. - Недей повече, моля те.

Вдигнах ръце и обхванах лицето му с длани, усетих влагата по

бузите му и го притеглих надолу към устните си, за да го целуна. После го прегърнах през гърба.

Той простена дълбоко в гърлото си и продължи да се движи в мен, да ме тласка нагоре и нагоре, ала така и не можех да свърша. Бях прекалено обременена от въпроси. Бях прекалено погълната от него.

- Хайде, Ана - насърчи ме Крисчън.

-Не.

- Да - изръмжа той, леко се премести и започна да върти хълбоците си.

„Божичко... оох!“

- Хайде, бебчо, имам нужда от това. Направи го за мен.

И аз изригнах, понеже тялото ми беше роб на неговото, обвих се около него като лиана, и той извика името ми и свърши заедно с мен, после се отпусна и с цялата си тежест ме прикова върху матрака.

Прегръщах го в обятията си, той - с глава върху гърдите ми, приятно възбудени от любенето. Прокарвах пръсти през косата му и слушах как дишането му постепенно се успокоява.

- Никога не ме напускай - прошепна Крисчън и аз извъртях очи, макар отлично да знаех, че не ме вижда.

- Знам, че ми извъртя очи - измърмори той. Долових весели нотки в гласа му.

- Добре ме познаваш - отвърнах.

- Ще ми се да те опозная още по-добре.

- Първо аз теб, Грей. Какъв кошмар сънува?

- Обичайния.

- Разкажи ми.

Той преглътна и се напрегна, после тежко въздъхна.

- Значи аз съм някъде около тригодишен и сводникът на проституиращата наркоманка пак е адски бесен. Пуши ли пуши, пали цигара от цигара и не може да намери пепелник. - Крисчън млъкна и аз се вцепених. Сърцето ми се сви, обхванато от вледеняващ страх.

- Боли - каза той. - Именно болката си спомням. От това са кошмарите. От това и защото тя не направи нищо, за да му попречи.

О, не. Не можех да го понеса. Прегърнах го още по-силно, притиснах го към себе си с крака и ръце и се опитах да не позволя на отчаянието да ме задави. Как можеше човек да се отнася така с дете? Крисчън повдигна глава и впи в мен напрегнатите си сиви очи.

- Ти не си като нея. Даже не си го и помисляй. Моля те.

Запримигвах. Тези думи бяха невероятно успокояващи. Той отново отпусна глава върху гърдите ми и си помислих, че е свършил, но Крисчън ме изненада, като продължи.

- Понякога в сънищата ми тя просто лежи на пода. И аз си мисля, че спи. Но тя не помръдва. Изобщо не помръдва. И аз съм гладен. Много гладен.

„Уф, мамка му“.

- Разнася се трясък и той се връща, и ме удря адски силно, псува проституиращата наркоманка. Първата му реакция винаги беше да използва юмруци или колана си.

- Затова ли не обичаш да те докосват?

Крисчън затвори очи и ме прегърна още по-силно.

- Сложно е - измърмори, завря нос между гърдите ми и вдиша дълбоко в опит да отвлече вниманието ми.

- Разкажи ми все пак.

Крисчън въздъхна.

- Тя не ме е обичала. Аз не съм се обичал. Единственото докосване, което съм познавал, е било... жестоко. Оттам идва всичко. Флин го обяснява по-добре от мен.

- Може би да се срещна с Флин?

Крисчън повдигна глава и ме погледна.

- Май нещо си се отъркала в господин Петдесет нюанса, а?

- Че и отгоре. Харесва ми как се отърквам в него в момента. -Предизвикателно се загърчих под него и той се усмихна.

Да, госпожице Стийл. И на мен ми харесва. - Наведе се и ме целуна. После впери очи в мен.