Петдесет нюанса по-тъмно

- Ти си най-важното нещо за мен, Ана. Бях съвсем сериозен, когато ти предложих да се оженим. Тогава ще се опознаем още по-добре. Мога да се грижа за теб. Ти можеш да се грижиш за мен. Може да имаме деца, ако искаш. Ще поставя света си в краката ти, Анастейжа. Желая те, телом и духом, завинаги. Моля те, помисли за това.

- Ще помисля, Крисчън. Ще помисля - уверих го, зашеметена отново. „Деца ли? Божичко!“ - Наистина искам да поговоря с доктор Флин обаче, ако нямаш нищо против.

- Каквото пожелаеш, бебчо. Всичко. Кога искаш да се видиш с него?

- Колкото по-скоро, толкова по-добре.

- Добре, утре сутрин ще го уредя. - Той погледна будилника.

- Късно е. Трябва да спим. - Протегна се да угаси нощната лампа и ме притегли към себе си.

И аз погледнах часовника. Мамка му, четири без петнайсет.

Той прехвърли ръка през мен, притиснал гърди към гърба ми, и зарови нос във врата ми.

- Обичам те, Ана Стийл, и искам винаги да си до мен - прошепна и ме целуна. - А сега заспивай.

Затворих очи.

Неохотно вдигнах тежките си клепачи и стаята се изпълни с ярка светлина. Изпъшках. Чувствах се замаяна, оловните ми крайници сякаш не бяха мои. Крисчън се беше увил около мен като бръшлян. Както обикновено, умирах от жега. Не можеше да е по-късно от пет сутринта, будилникът още не се беше включил. Протегнах се, за да се измъкна от топлината на Крисчън, завъртях се в ръцете му и той промърмори нещо непонятно насън. Погледнах часовника. Девет без петнайсет.

Мамка му, щях да закъснея. „Мамка му!“ Скочих от леглото и се втурнах в банята. Взех душ за по-малко от четири минути.

Крисчън се надигна и с неприкрито удоволствие ме наблюдаваше, докато се сушах и събирах дрехите си. Сигурно очакваше да реагирам на вчерашните разкрития. В момента просто нямах време.

Погледнах дрехите си - черен панталон, черна риза, малко ала госпожа Робинсън, обаче нямах нито миг, за да мисля за други. Припряно си сложих черни бикини и сутиен, като усещах, че той следи всяко мое движение. Беше доста... изнервящо. Бикините и сутиенът щяха да свършат работа.

- Добре изглеждаш - измърка Крисчън от леглото. - Можеш да си вземеш болничен, нали знаеш. - И ми отправи съкрушителната си иронична сто и петдесет процента подмокряща бикините усмивка. О, адски беше съблазнителен. Богинята в мен предизвикателно ми се нацупи.

- Не, Крисчън, не мога. Аз не съм президентка на фирма с мегаломански наклонности и красива усмивка, която може да ходи на работа и после да свършва когато й е кеф.

- Обичам да свършвам когато ми е кеф - захили се вече направо до уши той.

- Крисчън! - смъмрих го и го замерих с пешкира. Той избухна в смях.

- Красива усмивка, а?

- Да. Знаеш какво въздействие ми оказваш. - Сложих си часовника.

- Така ли? - Крисчън изпърха с клепки.

- Не ми се правете на невинен, господин Грей, изобщо не ви отива - измърморих разсеяно, докато завързвах косата си на опашка и си обувах черните обувки на високи токове. Ето, така ставаше.

Когато се наведох да го целуна за довиждане, той ме сграбчи и ме притегли на леглото, надвеси се над мен и се усмихна до уши. „О, божичко!“ Беше невероятно красив - дяволито грейнали очи, рошава коса, все едно току-що пак се е чукал, онази ослепителна усмивка. Явно бе в игриво настроение.

Бях уморена и все още замаяна от всички вчерашни открития, докато той изглеждаше свеж като краставичка и адски секси. О, този невероятен господин Петдесет нюанса!

- Какво да направя, за да те изкуша да останеш? - тихо попита той и сърцето ми спря за миг, после бясно се разтуптя.

- Не можеш - изсумтях, отскубнах се от ръцете му и седнах на леглото. - Пусни ме.

Крисчън се нацупи и аз се предадох. Усмихнах се и прокарах пръсти по изваяните му устни - моят Петдесет нюанса. Обичах го до полуда с цялата му грандиозна ненормалност. Още дори не бях започнала да осмислям вчерашните събития и своето отношение към тях.

Наведох се да го целуна. Добре че си бях измила зъбите. Той ме целуна силно и дълго, после бързо ме изправи. Бях зашеметена, задъхана и мъничко разтреперана.

- Тейлър ще те закара. Така ще е по-бързо, отколкото ако търсиш къде да паркираш. Чака те долу пред входа - мило каза Крисчън и ми се стори облекчен. Дали се безпокоеше за реакцията ми? Предишната вечер... ъъъ, всъщност тази сутрин... определено беше доказала, че нямам намерение да избягам.

- Благодаря - измърморих, малко разочарована, че съм станала от леглото, объркана от неговата колебливост и смътно ядосана, че пак няма да карам новия си сааб. Но Крисчън имаше право, разбира се - с Тейлър щеше да е по-бързо.

- Приятно мързелуване тази сутрин, господин Грей. Ще ми се да можех да остана, обаче собственикът на компанията, в която работя, няма да одобри персоналът му да кръшка само заради един горещ секс. - Взех си дамската чанта.

- Лично аз, госпожице Стийл, не се съмнявам, че той ще го одобри. Всъщност даже може да настои.

- Защо се излежавате? Това не е във ваш стил.

Крисчън пъхна длани под главата си и ми се ухили.

- Защото мога, госпожице Стийл.

Поклатих глава.

- Чао, бебчо. - Пратих му въздушна усмивка и излязох.