Петдесет нюанса по-тъмно

- Ами, той купи всички твои снимки и си помислих, че мога да ги донеса в Сиатъл. Изложбата се закрива в четвъртък, тъй че бих могъл да ги донеса в петък вечер и да ги оставя, нали разбираш. И може да пийнем по нещо заедно. Всъщност се надявах и да намеря къде да отседна.

- Страхотно, Хосе! Да, със сигурност ще измислим нещо. Ще говоря с Крисчън и пак ще ти се обадя, става ли?

- Супер, ще чакам. Чао, Ана.

- Чао. - Той затвори.

Мама му стара. Не го бях виждала и чувала от изложбата му. И даже не го попитах как е минало и дали е продал други фотографии. Добра приятелка, няма що!

Е, в петък можех да прекарам вечерта с Хосе. Как щеше да реагира Крисчън? Усетих, че хапя до болка долната си устна. О, този човек имаше двоен стандарт. Можеше - потреперих при тази мисъл - да изкъпе побърканата си бивша любовница, обаче сигурно щеше да се скъса да мърмори, че искам да пием по нещо с Хосе. Как щях да реша този проблем?

- Ана! - внезапно ме извади от унеса ми Джак. Още ли беше ядосан? - Къде е онова писмо?

- Ъъъ... ей сега. - Мамка му. Какво го гризеше?

За нула време набрах писмото, разпечатах го и нервно го занесох в кабинета му.

- Заповядай. - Оставих го на бюрото и понечих да си тръгна. Джак бързо му хвърли критичен поглед, после изсумтя:

- Нямам представа какво вършиш, но ти плащам да работиш.

- Това ми е известно, Джак - измърморих извинително. Усетих, че по лицето ми плъзва червенина.

- Пълно е с грешки - изсумтя Джак. - Поправи го.

Еба си. Напомняше ми на някого, обаче от Крисчън можех да търпя грубости. Джак започваше да ми лази по нервите.

- И междувременно ми направи още едно кафе.

- Веднага - измънках аз и изхвърчах от кабинета му колкото може по-бързо.

Мама му стара. Ставаше непоносим. Седнах си на бюрото, припряно коригирах писмото, в което имаше две грешки, и извънредно внимателно го проверих, преди отново да го разпечатам. Вече беше идеално. Направих му второ кафе и пътьом направих гримаса на Клер, за да й покажа, че здраво съм го загазила. После дълбоко си поех дъх и пак влязох в кабинета му.

- Така е по-добре - неохотно измърмори Джак, докато подписваше писмото. - Ксерографирай го, прибери оригинала в архива и разпрати копията на всичките ни автори. Ясно?

- Да. - Не съм идиотка. - Случило ли се е нещо, Джак?

Той вдигна глава и сините му очи потъмняха, докато плъзгаше поглед по тялото ми. Кръвта ми се вледени.

- Не. - Лаконичен и груб отговор, с който директно ме отпращаше. Стоях като идиотка, каквато твърдях, че не съм, после се затътрих навън. Може и той да страдаше от личностно разстройство. Майчице, отвсякъде бях заобиколена с такива. Насочих се към ксерокса - който, естествено, страдаше от задръстване с хартия - и когато го поправих, установих, че хартията му е свършила. Просто не ми беше ден.

Когато най-после се върнах на бюрото си и се заех да поставям писмата в пликове, блакберито ми завибрира. През стъклената стена видях, че Джак разговаря по телефона. Отговорих -обаждаше се Итън.

- Здрасти, Ана. Как мина снощи?

Снощи. Пред очите ми бързо премина колаж от картини - коленичилият Крисчън, неговото признание, предложението му, макароните със сирене, моят плач, неговият кошмар, сексът, докосването до тялото му...

- Ъъъ... добре - измънках неубедително.

Итън замълча за миг и реши да приеме лъжата ми.

- Супер. Може ли да взема ключовете?

- Естествено.

- Ще се отбия след около половин час. Ще имаш ли време за по кафе?

- Днес не. Закъснях за работа и шефът ми е разярен мечок с болки в главата и коприва в гъза.

- Звучи кофти.

- Кофти и отврат изкисках се аз.

Итън се засмя и настроението ми се пооправи.

- Добре, ще се видим след трийсетина минути. - Той затвори.

Вдигнах поглед и видях, че Джак ме наблюдава. Уф, мамка

му. Усърдно го пренебрегнах и продължих да пълня пощенските пликове.

След половин час телефонът ми отново завибрира. Звънеше Клер.

- Той пак е тук, на рецепцията. Русият бог.

След всички вчерашни тревоги и отвратителното настроение, което се дължеше на шефа ми, искрено се зарадвах да видя Итън, но той скоро се сбогува.

- Ще се видим ли довечера?

- Сигурно ще остана при Крисчън. - Изчервих се.

- Хлътнала си до ушите - добродушно отбеляза Итън.

Свих рамене. Съвсем меко казано. И в този момент осъзнах, че съм хлътнала още по-дълбоко. Че съм хлътнала завинаги. И удивително - Крисчън явно изпитваше същите чувства. Итън ме прегърна.

- Чао, Ана.

Върнах се на бюрото си, като се борех с новото си откритие. О, какво не бих дала да остана сама поне един ден просто за да премисля всичко това!

- Къде беше? - изведнъж изскочи пред мен Джак.

- Имах малко работа на рецепцията. - Вече наистина ми късаше нервите.

- Искам си обяда. Както обикновено - остро нареди той и за-марширува към кабинета си.

„Защо не си останах вкъщи при Крисчън?“ Богинята в мен скръсти ръце и сви устни - и тя искаше да знае отговора на този въпрос. Взех си чантата и блакберито и тръгнах към вратата. Пътьом си проверих съобщенията.