Петдесет нюанса по-тъмно

Тейлър ме чакаше и явно разбираше, че закъснявам, защото караше като луд и успя да стигне в девет и петнайсет. Отдъхнах си, когато спря до тротоара - отдъхнах си, че съм жива, - направо ми се беше изправила косата. Отдъхнах си и защото не бях ужасно закъсняла - само четвърт час.

- Благодаря, Тейлър - измърморих пребледняла. Крисчън ми беше казал, че Тейлър е карал танкове, тъй че спокойно можеше да участва и в ралита.

- Довиждане, Ана. - Той ми кимна и аз се втурнах към службата. Чак когато стигнах на рецепцията, осъзнах, че Тейлър явно е преодолял официалностите с обръщението „госпожице Стийл“. Това ме накара да се усмихна.

Докато тичешком минавах през рецепцията и продължавах към бюрото си, Клер ми се ухили.

- Ана! - повика ме Джак. - Ела тук.

„Уф, мамка му“.

- Ти кое време му викаш на това? - изсумтя той.

- Съжалявам. Успах се. — Изчервих се.

- Да не се случва повече. Направи ми кафе и после искам да набереш едно писмо. Действай - изкрещя Джак. Потреперих.

„Защо е толкова ядосан? Какъв му е проблемът? Какво съм сгафила?“ Припряно отидох в кухнята да му направя кафе. Може би наистина трябваше да изкръшкам. Можехме... е, да направим нещо възбуждащо с Крисчън, да закусваме заедно или просто да си поговорим - това щеше да е нещо ново.

Когато се върнах в кабинета му, за да му оставя кафето, Джак почти не ми обърна внимание, само побутна към мен няколко листа, покрити с почти нечетивни драсканици.

- Набери го, дай ми да го подпиша, размножи го и го разпрати на всичките ни автори.

- Добре, Джак.

Когато излизах, той даже не ме погледна. Божичко, адски беше сърдит.

С известно облекчение най-после си седнах на бюрото. Отпих глътка чай и зачаках компютърът ми да се включи. Проверих си имейла.

Подател: Крисчън Грей Относно: Липсваш ми Дата: 15 юни 2011, 09:05 До: Анастейжа Стийл

Моля те, използвай блакберито си.

х

■ Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Стийл Относно:

На някои всичко им е наред Дата: 15 юни 2011, 09:27 До: Крисчън Грей

Шефът ми е ядосан.

Ти си виновен, че закъснях заради твоите... щуротии.

Засрами се от себе си!

Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: Какви щуротии?

Дата: 15 юни 2011, 09:32 До: Анастейжа Стийл

Няма нужда да работиш, Анастейжа.

Нямаш си и представа колко съм ужасен от своите щуротии!

Но ми харесва да закъсняваш заради мен ;) Моля те, използвай блакберито си.

А, и моля те, омъжи се за мен.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Стийл Относно: Трябва да си вадя хляба Дата: 15 юни 2011, 09:35 До: Крисчън Грей

Знам, че си заядлив по природа, но просто престани.

Трябва да поговоря с твоя психиатър.

Едва тогава ще ти дам отговор.

Нямам нищо против да живеем в грях.

Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

Подател:

Крисчън Грей Относно: БЛАКБЕРИТО Дата: 15 юни 2011, 09:40 До: Анастейжа Стийл

Анастейжа, ако ще говориш за д-р Флин, ИЗПОЛЗВАЙ БЛАКБЕРИТО СИ.

Това не е молба.

Крисчън Грей

Вече бесен Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Уф, мамка му. Сега пък и той ми се сърдеше. Е, нека се цупи, не ми пукаше. Извадих блакберито си от чантата и го погледнах скептично. В това време джиесемът започна да звъни. Нямаше ли да ме остави на мира?

- Да - изсумтях аз.

- Здрасти, Ана...

- Хосе! Как си? - О, искрено се зарадвах да чуя гласа му.

- Добре съм, Ана. Виж, още ли ходиш с оня Грей?

- Ъъъ... да... Защо? - Накъде клонеше?