Тейлър ме чакаше и явно разбираше, че закъснявам, защото караше като луд и успя да стигне в девет и петнайсет. Отдъхнах си, когато спря до тротоара - отдъхнах си, че съм жива, - направо ми се беше изправила косата. Отдъхнах си и защото не бях ужасно закъсняла - само четвърт час.
- Благодаря, Тейлър - измърморих пребледняла. Крисчън ми беше казал, че Тейлър е карал танкове, тъй че спокойно можеше да участва и в ралита.
- Довиждане, Ана. - Той ми кимна и аз се втурнах към службата. Чак когато стигнах на рецепцията, осъзнах, че Тейлър явно е преодолял официалностите с обръщението „госпожице Стийл“. Това ме накара да се усмихна.
Докато тичешком минавах през рецепцията и продължавах към бюрото си, Клер ми се ухили.
- Ана! - повика ме Джак. - Ела тук.
„Уф, мамка му“.
- Ти кое време му викаш на това? - изсумтя той.
- Съжалявам. Успах се. — Изчервих се.
- Да не се случва повече. Направи ми кафе и после искам да набереш едно писмо. Действай - изкрещя Джак. Потреперих.
„Защо е толкова ядосан? Какъв му е проблемът? Какво съм сгафила?“ Припряно отидох в кухнята да му направя кафе. Може би наистина трябваше да изкръшкам. Можехме... е, да направим нещо възбуждащо с Крисчън, да закусваме заедно или просто да си поговорим - това щеше да е нещо ново.
Когато се върнах в кабинета му, за да му оставя кафето, Джак почти не ми обърна внимание, само побутна към мен няколко листа, покрити с почти нечетивни драсканици.
- Набери го, дай ми да го подпиша, размножи го и го разпрати на всичките ни автори.
- Добре, Джак.
Когато излизах, той даже не ме погледна. Божичко, адски беше сърдит.
С известно облекчение най-после си седнах на бюрото. Отпих глътка чай и зачаках компютърът ми да се включи. Проверих си имейла.
Уф, мамка му. Сега пък и той ми се сърдеше. Е, нека се цупи, не ми пукаше. Извадих блакберито си от чантата и го погледнах скептично. В това време джиесемът започна да звъни. Нямаше ли да ме остави на мира?
- Да - изсумтях аз.
- Здрасти, Ана...
- Хосе! Как си? - О, искрено се зарадвах да чуя гласа му.
- Добре съм, Ана. Виж, още ли ходиш с оня Грей?
- Ъъъ... да... Защо? - Накъде клонеше?