Извъртях очи към тавана и му се обадих. Не исках да се тревожи.
- Телефонът на Крисчън Грей. Тук Андреа Паркър.
О, бях невероятно объркана и фактът, че не ми отговори Крисчън, ме накара да спра на улицата. Младежът, който вървеше зад мен, сърдито измърмори, правейки рязък завой, за да не се блъсне в гърба ми. Застанах под зеления навес на закусвалнята.
- Ало? С какво мога да ви бъда полезна? - запълни неловкото мълчание Андреа.
- Извинете... Ъъъ... Бих искала да говоря с Крисчън...
- Господин Грей в момента има среща. Да му предам ли нещо? - услужливо попита тя.
- Бихте ли му предали, че се е обаждала Ана?
- Ана? Анастейжа Стийл ли?
Въпросът й ме смути.
- Ъъъ... Да.
- Изчакайте един момент, госпожице Стийл.
Когато асистентката остави слушалката, внимателно се заслушах, но не успях да разбера какво става. След няколко секунди чух гласа на Крисчън.
- Добре ли си?
- Да, добре съм.
Той облекчено изпусна затаения си дъх.
- Защо да не съм добре, Крисчън? - прошепнах успокоително.
- Обикновено веднага отговаряш на имейлите ми. Тревожех се след онова, което ти разказах снощи - тихо отвърна той и после отговори на някой в службата си.
- Не, Андреа. Кажи им да почакат - строго нареди Крисчън. О, този тон ми беше познат.
Не чух отговора на асистентката.
- Не, казах да почакат - изсумтя той.
- Явно си зает, Крисчън. Обадих се само да ти кажа, че съм добре, просто днес съм много заета. Джак е размахал бича. Ъъъ... тъй де... - Изчервих се и млъкнах.
Крисчън не отговори веднага.
- Размахал бича, а? Е, едно време щях да кажа, че е късметлия
- накрая иронично отвърна той. - Не му се давай лесно, бебчо.
- Крисчън! - смъмрих го и усетих, че се е ухилил.
- Просто го наблюдавай, нищо повече. Виж, радвам се, че си добре. В колко часа да те взема?
Ще ти пратя имейл.
- От блакберито си - строго ми напомни той.
- Слушам - изсумтях аз.
- До после, бебчо.
- Чао...
Крисчън не затваряше.
- Затвори - скарах му се и се засмях.
Той тежко въздъхна по телефона.
- Ще ми се изобщо да не беше отишла на работа сутринта.
И на мен. Обаче съм заета. Затваряй.
- Ти затвори. - Чух го да се усмихва. О, палавият Крисчън! ()бичам палавия Крисчън. Хмм... Обичам Крисчън - точка.
- Това вече не сме ли го правили?
- Хапеш си устната.
Мамка му, имаше право. Откъде знаеше?
- Виждаш ли, мислиш си, че не те познавам, Анастейжа. Само че аз те познавам повече, отколкото смяташ - съблазнително прошепна той по начин, от който коленете ми се подгънаха и се подмокрих.
- По-късно ще поговорим, Крисчън. В момента и на мен ми се иска сутринта изобщо да не бях излизала.
- Ще чакам имейла ви, госпожице Стийл.
- Приятен ден, господин Грей.
Затворих и се облегнах на студеното твърдо стъкло на прозореца на закусвалнята. О, божичко, дори по телефона ме притежаваше! Разтърсих глава, за да пропъдя всички мисли ча Грей, и влязох в закусвалнята, потисната от всички мисли за Джак.
Когато се върнах, той се мръщеше.