Петдесет нюанса по-тъмно

Подател: Крисчън Грей Относно: Липсваш ми Дата: 15 юни 2011, 09:06 До: Анастейжа Стийл

Леглото ми е прекалено голямо без теб.

Май в крайна сметка ще трябва да поработя.

Даже президентите на фирми с мегаломански наклонности трябва да вършат нещо. х

Крисчън Грей Лентяйстващ Главен изпълнителен

директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Подател: Крисчън Грей Относно: Благоразумието...

Дата: 15 юни 2011, 09:50 До: Анастейжа Стийл

... е най-доброто на храбростта⁴

.

Моля те, бъди благоразумна... служебните ти имейли се следят.

КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ГО КАЗВАМ?

Да. Крещящи главни букви, както се изразяваш ти. ИЗПОЛЗВАЙ БЛАКБЕРИТО СИ.

Д-р Флин може да ни приеме утре вечер, х

Крисчън Грей Все още бесен Главен изпълнителен

директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

И дори един още по-късен... О, не!

Подател: Крисчън Грей Относно: Не е честно Дата: 15 юни 2011, 12:25 До: Анастейжа Стийл

Не ми се обаждаш.

Моля те, кажи ми, че си добре.

Знаеш колко се тревожа.

Ще пратя Тейлър да провери! х

Крисчън Грей Свръхразтревожен Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Извъртях очи към тавана и му се обадих. Не исках да се тревожи.

- Телефонът на Крисчън Грей. Тук Андреа Паркър.

О, бях невероятно объркана и фактът, че не ми отговори Крисчън, ме накара да спра на улицата. Младежът, който вървеше зад мен, сърдито измърмори, правейки рязък завой, за да не се блъсне в гърба ми. Застанах под зеления навес на закусвалнята.

- Ало? С какво мога да ви бъда полезна? - запълни неловкото мълчание Андреа.

- Извинете... Ъъъ... Бих искала да говоря с Крисчън...

- Господин Грей в момента има среща. Да му предам ли нещо? - услужливо попита тя.

- Бихте ли му предали, че се е обаждала Ана?

- Ана? Анастейжа Стийл ли?

Въпросът й ме смути.

- Ъъъ... Да.

- Изчакайте един момент, госпожице Стийл.

Когато асистентката остави слушалката, внимателно се заслушах, но не успях да разбера какво става. След няколко секунди чух гласа на Крисчън.

- Добре ли си?

- Да, добре съм.

Той облекчено изпусна затаения си дъх.

- Защо да не съм добре, Крисчън? - прошепнах успокоително.

- Обикновено веднага отговаряш на имейлите ми. Тревожех се след онова, което ти разказах снощи - тихо отвърна той и после отговори на някой в службата си.

- Не, Андреа. Кажи им да почакат - строго нареди Крисчън. О, този тон ми беше познат.

Не чух отговора на асистентката.

- Не, казах да почакат - изсумтя той.

- Явно си зает, Крисчън. Обадих се само да ти кажа, че съм добре, просто днес съм много заета. Джак е размахал бича. Ъъъ... тъй де... - Изчервих се и млъкнах.

Крисчън не отговори веднага.

- Размахал бича, а? Е, едно време щях да кажа, че е късметлия

- накрая иронично отвърна той. - Не му се давай лесно, бебчо.

- Крисчън! - смъмрих го и усетих, че се е ухилил.

- Просто го наблюдавай, нищо повече. Виж, радвам се, че си добре. В колко часа да те взема?

Ще ти пратя имейл.

- От блакберито си - строго ми напомни той.

- Слушам - изсумтях аз.

- До после, бебчо.

- Чао...

Крисчън не затваряше.

- Затвори - скарах му се и се засмях.

Той тежко въздъхна по телефона.

- Ще ми се изобщо да не беше отишла на работа сутринта.

И на мен. Обаче съм заета. Затваряй.

- Ти затвори. - Чух го да се усмихва. О, палавият Крисчън! ()бичам палавия Крисчън. Хмм... Обичам Крисчън - точка.

- Това вече не сме ли го правили?

- Хапеш си устната.

Мамка му, имаше право. Откъде знаеше?

- Виждаш ли, мислиш си, че не те познавам, Анастейжа. Само че аз те познавам повече, отколкото смяташ - съблазнително прошепна той по начин, от който коленете ми се подгънаха и се подмокрих.

- По-късно ще поговорим, Крисчън. В момента и на мен ми се иска сутринта изобщо да не бях излизала.

- Ще чакам имейла ви, госпожице Стийл.

- Приятен ден, господин Грей.

Затворих и се облегнах на студеното твърдо стъкло на прозореца на закусвалнята. О, божичко, дори по телефона ме притежаваше! Разтърсих глава, за да пропъдя всички мисли ча Грей, и влязох в закусвалнята, потисната от всички мисли за Джак.

Когато се върнах, той се мръщеше.