Крадешком се върнах на бюрото си. За щастие него го нямаше в кабинета му. Май щеше да ми се размине. Невиждащо се вторачих в компютърния екран в опит да превключа на работен режим.
- Къде беше?
Подскочих. Джак стоеше зад мен със скръстени ръце.
- В мазето, на ксерокса - излъгах го. Той стисна устни.
- Тръгвам за летището в шест и половина. Налага се да останеш дотогава.
- Добре. - Усмихнах се колкото се може по-мило.
- Искам да разпечаташ програмата ми за Ню Йорк и да я размножиш в десет екземпляра. И поръчай да опаковат брошури те. И ми донеси кафе! - изсумтя той и се отдалечи към кабинета си.
Облекчено въздъхнах и когато затвори вратата, му се изплезих. Копеле.
В четири ми позвъни Клер от рецепцията.
- Търси те Мия Грей.
Мия ли? Надявах се, че няма да ме кара да висим в мола.
- Здрасти, Мия!
- Здрасти, Ана. Как си? - възбудено каза тя.
- Добре. Днес съм доста натоварена. Ти?
- Ужасно ми е скучно! Трябва да намеря какво да правя, затова организирам купон за рождения ден на Крисчън.
Рожденият ден на Крисчън? Божичко, нямах представа.
- Кога е?
- Знаех си. Знаех си, че не ти е казал. В събота. Мама и татко искат всички да се съберем, за да го отпразнуваме. Каня те офи-циално.
- О, чудесно! Благодаря, Мия.
- Вече се обадих да кажа на Крисчън и той ми даде служебния ти номер.
- Супер. - Какво щях да подаря на Крисчън за рождения му ден, по дяволите? Какво се купува на човек, който е всичко за теб?
- И другата седмица може да обядваме заедно.
- Разбира се. Какво ще кажеш за утре? Шефът ми заминава за Ню Йорк.
- О, страхотно, Ана! В колко часа?
- Един без петнайсет?
- Ще дойда. Чао, Ана.
- Чао. - Затворих.
Крисчън. Рожден ден. Какво да му взема, за бога?